Там, където няма смях. Кое е това място?!... Гробищният парк. Там има само тягостна тишина, или ридания. Но смях... Никога не можеш да чуеш смях. Смехът е част от живота, но не и от смъртта. Затова той остава зад вратата на гробищния парк. А влезеш ли в него - или си вече мъртъв, или отиваш при някой мъртъв. И в двата случая е напълно невъзможно да се засмееш!
Но не и ако си дете. Децата (до 5-6 годишна възраст) не познават смъртта. А когато не познаваш някого, за теб той не съществува. Толкова е просто! Затова за едно дете е нещо напълно нормално да се засмее навсякъде, дори в гробищния парк - царството на скръбта... Особено пък, ако това дете е синът ми. Този смехоран!...
...Двамата бяхме в гробищния парк. На гроба на баща ми. Постояхме малко. Аз не се сдържах и се разплаках. "Тати, не плачи! На дядо му е добре на небето!", опитваше се да ме успокои по детски наивно синът ми. Тръгнахме си мълчаливо. По едно време синът ми извика: "Тате, виж го па тоя какви големи уши има!" Показваше ...