Си_Мапипис (Симона Богданска)
21 331
10.11.2019 г., 23:58 ч.

Танцуващи образи 

  Проза » Разкази
2499 9 53
3 мин за четене

                                                                                     Танцуващи образи

 

 

            Днес беше рожденият му ден и за първи път организираше парти по случая. Ставаше на 18 години и беше поканил само най-близките си приятели. Стана от леглото и се затича към кухнята, привлечен от ароматния мирис, който се задаваше от там. Майка му го посрещна с топла усмивка и поздрав за рождения ден. Разбира се, вече бе направила закуска и подхванала тортата за гостите по-късно. Живееха само двамата. Никола не познаваше баща си. Майка му беше единственият човек, който му помагаше, съветваше и се опитваше да върши всичко, за да може на него да не му липсва нищо. Таня беше жена с голямо сърце и силен характер. Никола понякога се чудеше как това малко тяло възпроизвежда толкова сила и енергия. Искрено се радваше, че гладът и мизерията, в която живееха, са само минало. Минало, което го научи да цени важните неща в живота. Когато беше малък, мечтаеше да се качи на раменете на баща си, както правеха другите деца. Искаше да гледа света от високо и да се чувства сигурен и защитен. С времето спря да задава въпроси на майка си къде е той, защо си е тръгнал, ще се върне ли отново… Осъзна, че това я нараняваше не по-малко, отколкото него.

             Гостите трябваше да дойдат към осем часа вечерта. Късният следобед Таня беше приключила с гозбите, а Никола с чистенето. Къщичката, в която живееха, се намираше в края на града. Беше малка, но уютна и винаги миришеше на вкусна храна. Имаха малка веранда, която той лично боядиса в бяло. Вечер двамата сядаха там и си говореха за нещата, които са им се случили през деня, а пред тях се откриваше широкото поле. Повечето хора избягваха къщи с подобно разположение, но Никола обожаваше тази гледка. Когато ставаше студено и майка му се скриваше вътре, той оставаше, гледайки звездите и слушайки песента на чакалите. Въпреки че днес беше рожденият му ден, със сигурност щеше да отдели време за верандата

             Таня беше преценила, че трябва да даде своя подарък на сина си преди да дойдат гостите. Никола предполагаше какъв ще е той, но това не направи радостта му по-малка. Вече държеше в ръцете си красиво опакована книга. Махна гланцираната хартия и отвори интуитивно на случайна страница и дълбоко си пое дъх. Обожаваше миризмата на нова книга. Кориците ѝ бяха красиво изрисувани и той се почувства сякаш държи в ръцете си скъпоценен камък. От вътрешната страна на корицата пишеше: „Честит Рожден ден, детето ми! Когато желаеш истински нещо, то се сбъдва! С любов, мама! „ Никола прегърна силно майка си и я целуна по бузата. Беше толкова щастлив. Тя винаги му повтаряше, че в живота, рано или късно, всичко си идва на мястото.

             Звънецът от входната врата се чу. Никола погледна часовника. Беше рано за гостите. Една мисъл протече в съзнанието му, но той бързо я изгони, крачейки бавно към входната врата. Прекалено болезнено щеше да е, ако тази негова мечта не стоеше пред вратата. Когато отвори, на прага стоеше мъж, изглеждащ на възрастта на майка му. Очите му бяха тъмни и влажни. Стоеше плахо и не обелваше дума. Имаше остри черти на лицето, но погледът му излъчваше топлина. Това ли беше баща му? Дали най-накрая е събрал сили да се изправи срещу него и да се извини? Дали това беше липсващото парченце от пъзела и сега ли бе дошло времето всичко да си дойде на мястото?

                Разсея се от болката, която усети в краката си. Погледна към тях и сви пръстите, които стърчаха от скъсаните му обувки. В ръцете си стискаше книга, която намери изхвърлена до един контейнер. Имаше късмет, защото беше от любимите му – приключенски. Вече цял час Никола седеше на високия мост и гледаше любимата си къща, с малка веранда срещу необятното поле. Всеки ден минаваше километри, за да дойде тук. Майка му все му повтаряше, че ако желае силно нещо, то ще се сбъдне. Затова всеки ден наблюдаваше къщата, в която някой ден мечтаеше да живеят. Представяше си всичко до последната подробност. Днес беше рожденият му ден – ставаше на десет. Полето беше широко, колкото мечтите му. Искрено вярваше, че след няколко години ще се срещне с баща си и майка му нямаше да върши всичко сама. Тази мисъл образува усмивка на лицето му. Сети се, че в къщата трябва да има и камина. Вече не усещаше студа, защото виждаше игривите пламъци пред себе си. Танцуващите образи на мечтите му.

© Симона Богданска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Стойчо. Че си отделил време да прочетеш разказите ми и да ги оцениш по съвест. Благодаря и на останалите, които се осмелиха да напишат нещо позитивно след тази гнусотия, която се изсипа. Разбрах всичко, тук гласове си връщат определени хора, не знаех това неписано правило. Въпреки че изважда очите. Моите приятели също си разбраха урока, нямат право на глас, щом не са творци, въпреки че в този сайт има близо 17 500 автори и 110 000 потребители. Бях си обещала да не човъркам темата повече, защото има хора, които са нормални и не заслужават да четат тези глупости, но не се сдържах.
  • Отдавна се отказах от конкурси.Оценките в изкуството се журират от времето.Не бива да забравяме, че има цели гилдии от"оценители", които това им е професия!
  • perperikon, като направя паралел с победителя в конкурса 'Стихии', продължавам да твърдя, че в разказа 'Танцуващите образи' е спазена традицията на победителя в такива конкурси. Разликата е, че тук те катерят нависоко за да те бухнат долу, а в стария конкурс - пускат те в бездната и малко преди да се удавиш те вадят и казват ... ' шегичка' ... Чееше ми се перото да бъда по многословен
  • А тези конкурси се превърнаха във война. Излиза, че важното е кой ще победи. На това прилича тук. За какво изобщо ви е всичко това... се питам...
  • Приемам всичко, но не и че профилите са фалшиви и сама съм си гласувала за произведението. Защото за това бях осмивана и обвинена. Виждам, че от 17, гласувалите станаха 14, това ли да броя за фейк профили? Наистина моля администратора да напише на лично подробно какво е установил и ако е удобно да бъде подчертано, че не съм ДОЛНЯК, който си дава сам оценки, защото участието ми в този сайт е безмислено, ако хората останат с убеждение, че съм амбициозна, некоректна малоумница, защото ще бъда такава, ако всички клевети бяха верни. А за онези, които са предубедени, защото им е удобно да са с ореоли сред наклеветените, мога да им пожелая здраве и да бъдат честни пред себе си!
  • Оценката на непознати е по-обективна от оценката на близки или самооценката
    Смятам, че в подобни конкурси няма смисъл да гласуват познати и приятели, понеже читателите са твърде малко и тези гласове определено оказват влияние на крайния резултат. Ако произведението имаше широко поле на изява , подобни гласове нямаше да имат тежест. Но тук имат. И смятам, че не е обективно.
  • За да приключим драмата, решението ми е да декласирам произведението от конкурса.
    Ще оставя този профил и произведението, като се надявам случаят да не се повтори.
    Останалите профили ще бъдат изтрити.
  • Всичко идва от правилата(формулата?) за класацията. Има една приказка: "Това не го разбирам, но не е и така!" Та и аз... Евентуалните измами са заложени предварително. Как ли би изглеждал един конкурс за жури тук...
  • Георги, лично съм спирала желанието на приятели да гласуват, но не всички, защото, както вече споменах, прецених, че това е тяхно решение, не мое, а целта не е да съм първа, втора, трета. И наистина спирам, защото не е красиво, но очаквам включване от администратора на лично, за да докажа по какъвто той прецени начин, че споменатите профили не са "духове". Защото единственото, на което държа в този живот, е достойнството ми, а вие го потъпкахте преди да сте изслушали и двете страни!
  • Не можеше ли това тук да не става достояние на всички? Това е грозна картинка и фалшива справедливост. Разфасовахте авторката, направо нямам думи.
  • Да, Симона, не е коректно да гласуват!
    Без да влизам в конкретика защото е лично, имам много близък човек, който има регистрация тук. От етични съображения съм го помолил категорично да не гласува за мен в конкурсите! Независимо как оценява творбите ми! И не го прави!
    Иначе е лесно, всеки сбира четата от масата, правят регистрации и хоп, кой сега е номер едно... Е, такава победа, колко тежи?
    И не ми говори, че мама, тате и чича ми, ще ми оценяват творбата безпристрастно, че е смешно!...
    Пиша това, колкото да кажа някой лаф, иначе тук фсичко е ясно! Само се чудя на кого е изгодно цялото това шоу, а не се удари шалтера?
    Тук правила има ли бре, 'ора? Има ли последствия при нарушаването им?
    Ако ги има, време е вече и да ги видим, че всичко друго е само чесане на... езиците!..
    ПП
    А в случая става въпрос и за фалшиви регистрации.! 7 - 8 човека от един компютър, айде бе, ча толкоз балами не сме!
    Тук се усмихвам и палаво намигам :"
  • Ако целях безразборни гласувания за мен, щях да споделя разказа си във фейсбук, където имам повече от 1000 "приятели" и да се надявам поне 100 да гласуват. Споделила съм лично с хора, които знаят, че пиша от малка и знам, че обичат да четат! Тези хора са решили да гласуват, като дори се запознаха с произведенията на останалите. И аз съм се радвала от сърце, че приятелите ми харесват това, което пиша, защото са до болка искрени с мен! Дори в началото мислех, че не е редно да гласуват, защото са емоционално настроени, но в крайна сметка прецених, че не нарушават правилата като се регистрират и дадат гласа си за нещо, което реално ги е разчувствало и съм го усетила и видяла в тях, а не просто да ме подкрепят хора, които чакат да им върна глас !
  • jonnnn, освен печеливши схеми (почтени, непочтените не ги коментираме), за един разказ е добре, след прочитането му читателят да не си задава онзи мъчителен въпрос "Какво е искал да кажа авторът?". Аз доста се чудех 18-годишният Никола и 8-годишният Никола различни герои ли са или са един и същи герой. Ако са различни, то разказът е съставен от две различни миниатюри и не отговаря на условието на конкурса. Ако са един и същи герой, има две възможности. Първата - осемгодишният мечтае да има дом, семейство и баща, когато стане на 18. Не на 10, не на 12, а на 18! Някой да помни, когато е бил на осем, колко възрастни са му изглеждали осемнадесетгодишните?... Ако пък осемнадесетгодишният Никола си спомня какъв е бил като осемгодишен, то това е абсурдно, защото ако човешкият мозък погребва неприятните спомени надълбоко, то детският мозък направо ги изтрива. Всъщност вече е без значение, какво точно е искал да каже този автор с този разказ.
  • Pelenka, коментарът ти е абсурден, какви монки, какви влизания? Ти изобщо направила ли си си труда да провериш написаното, защото това, което си написала, заклевам се, е абсурдно! Да не кажа, че не го разбирам логично.
  • и във фейса ли влизате всички само от един комп?
    реални, правиш им профили тука, и готово!
    един близък или от семейството да влиза от същия, да, ама цяла чета?
    като видях колко MOHKI има направени по едно и също време, права си - добро забавление, наистина е забавно!
    фейсакаунтите приемат ли се в съда за доказателство?
    самата аз влизам от три свързани устройства, а цяла чета народ влиза от един комп!

    ще чета с интерес!

    jonnnn (Пламен) - познатата схема: или любовна драма с болестни или инцидентни проблеми и неочакван хепиенд, или сълзлива история за дете сираче, куче, коте, клошар бивш професор и т.н.
    Пепеляшка във всичките ѝ варианти е винаги печеливша комбинация
  • Ако оставим настрана дискусията за бройките гласове, бих казал, че този разказ заслужено е класиран на Първо място. Защото >>> 1 Печелившата схема за този конкурс е постепенно движение към прекрасното и - рязък скок надолу - тези, с положителния край нямат шанс. 2 Бавно и обстоятелствено се разказва за една чудесна пасторална атмосфера на любов и разбирателство, където читателят се вживява в разказа и почти се вижда като негов участник ..и когато очаква, че Дядо Коледа ще долети с шейната и подаръците, всичко се срива. 3 Самият срив трябва да бъде огромен и връща читателя към неговите спомени, като забележете - ако е го върнете в настоящето, той е вече достатъчно закоравял и една изневяра няма да го трогне особено; ако го върне към детинското или детството му ... дочитайки последния абзац, той в несвяст ще слага лайкове и сърца .. очаквано
  • Готова съм да предоставя на лично съобщение всички фейсбуци на посочените долу имена, за да проведете кореспонденция с тях и да се убедите, че са реални хора. Щом стигнахме до тук аз държа да докажа правотата си, защото няма да си легна спокойно след тези клевети!
  • Господин Пер Перикон зад пип стои мой колега Димитър Паскалев от сектор ПИП, gerasimus e Гергана Тодорова, а Арни 91, г-н Георги Колев, е Михаил Костадинов. Много съжалявам, че споделям имената им, тъй като те самите не са пожелали да ги изпишат, и се надявам да се подчертае, че не са влизали от моя компютър, защото няма да бъде коректно. Нито са гласували с опрян пистолет в главата, нито съм падала на колене, а просто харесват това, което пиша. Защото има и такива.
  • А Арни91?
    Профилът на приятелят ти, който те е довел тук, е създаден 1 ден след втория твой.
  • Госпожице Богданска, аз няма да ви съдя. Само искам да ви помоля да ми разрешите да използвам имената на двама ваши приятели в някой бъдещ мой разказ. Пип и gerasimus. Много ми харесаха. Уверявам ви, че те ще бъдат положителни герои и истински приятели. Моля ви!
  • Хайде стига с този театър. На всичките ти участия в конкурси, гласуват все едни и същи хора. Включително и този Lekovit, дето уж не го знаеш кой е.
  • Няма да се защитавам, но шоуто го направихте вие! Махнете всичко, но не знам как я раздавате тази справедливост! Аз наистина не чувствам вина, защото знам истината, съжалявам само, че трябваше да прочета такива неща. От тук е видно чии амбиции са болни. Аз просто получих подкрепа от близките си хора. Регистрираах се тук за забавление и да намеря мястото си сред останалите, не да съм фалшив герой! Това е нелепо, обидно, тъжно и брутално!
  • Monka е профил преди 10 години, с който не мога да вляза и затова направих този! Не е активен! Си Мапипис е настоящият ми профил. Lekovit убий ме не ми говори нищо! Последният е приятелят ми, с който живея и заради когото съм тук изобщо! Останалите два са на мои приятели, които са влизали през мая компютър, което означава, че това са 3 евентуални гласа, защато аз за себе не гласувам! 3 гласа! Те ли ме направиха първа, втора и девета? Те ли?
  • И продължавате... Как мислите,че ще излъжете опитен IT експерт като Admin? Оттеглям си коментара безусловно и безапелационно. И забравям тотално.
  • MoNKa, Си_Мапипис, LekoVit, Hemist, Крем_ена, Kopfschmerzen, ...
  • Стига с този цирк!
    Ако вината е доказана, бръщолевенето е излишно!
    Трие се профила и се проверяват отново всичките конкурси, в които това лице има участие!
    И точка!
    Искам да видя, че тук има правила, които се спазват!
    Извинявам се, ако съм прекалено груб, но това тук има потенциала да се изроди в нещо, подобно на шоу програмите по телевизията, а точно те са една от причините от над 8 години вече да не гледам телевизия!
    С уважение :
    Георги Каменов Каменов
  • Георги Колев, кой профил е с моя компютър?
  • Да бе, и с всичките си приятели работите на един компютър?
  • Жал ми е само, че приятелите ми са свидетели на това. Много профили има, които не са творци, а само коментатори! И вие го знаете. Клонинги на авторката? Вие ме разбихте! Сега какво да направя? Да помоля приятелите ми да си качат снимка? Това, което се случва не ме учудва, забелязала съм доста неща в този сайт. Хора, които раздават морал, а действията са им толкова противоречиви, но си мълча, защото всеки трябва да извърви пътя си. Спокойно, аз не се гордея с първото си място, нито се зарадвах. Аз дори не мислех, че съм достойна да го споделям пред аудитория. Но никога не съм се съмнявала в човещината си, в преценката си и в правотата си. Съжалявам, че съм част от това и че хората продължават да сеят празнота, а не красивите думи, които използват в творчеството си!
  • Тогава как ще обясниш, че тези профили са абсолютно непознати на потребителите и не излизат в търсачката
  • Извинявам се, но това, което пише по-долу, наистина ме шокира.Целта ми не е да бъда първа. Интересно е, че хората вярват на това, което искат. Не знам какво означава празни профили, но част от долуизброените са мои приятели, които държа да отбележа, че се броят на пръсти! Виновна съм, че съм споделила на мой приятел произведението си и той го е харесал? Боже! Лично мой приятел ме накара изобщо да публикувам първото си произведение тук! Пускам се в предизвикателства не за да се конкурирам, а за да може творчеството ми да е по-достъпно, за да се прочете от повече хора и да получа градивна критика. Съжалявам, но не мога да приема тези обвинения и наистина съм потресена от всичко, което пише! Този сайт не е живота ми, за да тръгна да си правя 100 профила. Нормален човек съм, който работи и дори едва успявам да влизам тук. Няма да се оправдавам, защото знам, че човек вярва в това, което иска.
  • Повръща ми се!!!
    ПП
    А вчера малко ме хвана гнус от мене си, защото започнаха да ми се въртят едни мисли, относно "победата".
    Винаги съм бил коректен и в реала, и във виртуала. За мен използването на нецензурни изрази е нещо отвратително, както и ободи също! Но тук ще направя изключение!
    Плюя на това явление!!!
    И спирам. Няма смисъл от повече!
  • Мисля, че изрично съм посочил в условията, че няма да се толерират никакви нечестни действия за събиране на гласове. Това включва и гласуване дам за себе си
  • Е то не разказ, а цяло предизвикателство се получи с неочакван край. Браво на наблюдателните!
  • Разказ с неочакван край ... краят дойде малко по-късно, но за мен е повече от неочакван.
  • Здравейте. Проверката показа, че въпросните профили са клонинги на авторката, създадени с цел манипулиране на вота. Авторката трябва да си понесе наказанията и да се засрами.
    Предстои изтриване на профилите и преизчисляване на класацията.
  • Kopfschmerzen IPStoilova IPStoilova РумиПетрова LekoVit

    няма ги, и моята търсачка не работи за тях, повече не ми се рови.

    няма ги, защото са само за гласуване и коменти, ментета, не са автори
  • marco777 (Марко) - същото ми направи впечатление при участието на същия профил (за това го наричам профил) и в конкурса за стихотворение: коментират и гласуват профили, които са направени току-що и нямат едно качено в сайта, направени само за гласуването.
    Подминавам такива НЛО-та - профили без идентичност. За това и подминах и този разказ без никаква отметка. Опитах да открия нещо в нета, попаднах на несъществуваща вече страница във фейса.
    Честито да ѝ е!
  • Знаеш ли, Симона ? Питам се :"Къде ми е грешката ?".
    В Интернет (виртуалното пространство) всички сме само духове с имена.
    Една регистрация - един дух.
    Нашите творби - това е нашата плът, нашите тела. Доказателството, че ни има,
    че НЕ сме един и същ човек, че сме различни.
    Има талантлива творци, гиганти с много и хубави произведения.
    Има и такива като мен - драскачи, дошли само за панаира.
    Но всички ние имаме тела ( произведения) - къде добри, къде не. Кой до където му стига таланта.
    Чета гласувалите за теб:
    Жаклин,Kopfschmerzen,LekoVit,Hemist,IPStoilova,РумиПетрова,Бомбата,Пип,georgibankiv,Divel,Крем_ена,Арни91
    Опитвам се да намеря някаква творба от тях и се оказва, че повечето са духове - безплътни.
    Има и такива, които... просто не ги намирам.
    Възможно е търсачката ми да не работи за тях. Чудя се къде ми е грешката.
    Прости ми, че споделям с теб какво ми пречи да ти честитя първото място на темата, която зададох. Поздрави !
  • Благодаря, Георги. В предизвикателството имаше доста добри творби и за мен няма първенци, а само споделени истории, които с удоволствие прочетох.
  • Честито, Симона.
  • Прекрасен разказ! Историите с неочакван край са трудни за писане, но ти си уцелила формулата. Тъжен на пръв поглед, този разказ носи в себе си добротата на човешкото сърце и вечната надежда, че ще намери по-голямо щастие. Браво!
  • Мария, благодаря ти! Съжалявам за късния отговор!
  • Лидия, всяко твое включване е радост за мен!
  • Тъжен разказ за една човешка съдба. Пожелавам на героя да дочака „танцуващите образи на мечтите“ си! Хареса ми!
  • Благодаря ви от сърце! Дочка, успех и на теб!
  • Поздравления! Успех!
  • Много мили думи, благодаря ви!
  • Неочаквания край ме трогна много! Адмирации за творец като теб!
  • Браво. Много добре написан разказ.
  • Хубав разказ, с наистина неочакван край! Браво на авторката, успех!
  • Благодаря за мнението ви и времето, което сте отделили! Радвам се, че разказът ви е харесал!
  • Разказът е тъжен, но все пак надеждата скрита в мечтите, смекчава до някъде реалността.
    Пожелавам ти успех в конкурса.
Предложения
: ??:??