18.12.2013 г., 21:42 ч.

Танцът на пингвините 

  Проза » Разкази
2016 0 6
7 мин за четене

Танцът на пингвините

          Сватбеното тържество е към края си. На дансинга в обредната зала на квартален ресторант се е образувала колона от празнично облечени хора. Хванали са се един зад друг и играят под ритъма на всекиму известната мелодия „Танцът на пингвините“. Повечето от танцуващите са жени. Мъжете са трима, но ако за представителите на мъжкия пол се съди по грубите им движения, буйното окосмяване и мускулите, то на Тони, третия от тях, тези придобивки липсват. С впитите по иначе набитото му телосложение, панталон и риза, плавните му подскачанията се сливат с тези на жените. 

          Положителна емоция – характерно чувство на младостта, е понесла танцуващите във вихрушката си. Средната им възраст е около двадесет и три години, и това обяснява завидната им жизненост и пъргавина.

          Към края на люшкащата се върволицата има и деца. За разлика от възрастните те не отдават значение дали са в такт с другите. По-важното е, че в този късен час са на дансинга, а не в леглото. Бутат се един в друг и невъобразимите им крясъци се сливат с музиката.

           Най-отпред, колоната се води от висока и червендалеста жена. Казва се Стояна. По мощното ù тяло е прилепнала огненочервена рокля на големи цветове и широко деколте. Подскача уверено. На времето е участвала в танцов състав и сега лети в ритъма на музиката. Гледа гордо, дори предизвикателно. На моменти в очите ù примигват тъжни пламъчета – неугаснала последица от наскоро приключилия ù, развод. Смята челното място в колоната за свое и няма да се махне от там докато не свърши танцът. Има пораснала, четиринадесетгодишна, дъщеря. Тя също е между танцуващите. Хванала се е зад нейна братовчедка и дърпа с известна завист розовото ù костюмче. Харесала го е и през цялото тържество не сваля очи от него. Братовчедката е малко по-голяма на възраст, но е по-ниска на ръст. Това ги прави равни във всяко отношение. През цялото време на танца двете се хихикат за нещо, което само те знаят и със синхронизирани движения се носят с другите по дансинга. След тях са децата.  

          До водещата е Лили – жената с най-ярко присъствие сред сватбарите – младоженката. Тя е приветлива, усмихната и скромна девойка. Не е красавица от списание за топ модели, но мнозина се пленени от излъчваната доброта на покритото ù с лунички личице. Независимо от множеството танци, на които всеотдайно е била отдадена тази вечер, дългите ù руси къдрици са все така послушно прибрани в стилна прическа.

          По-нататък във виещата се като огромна и пъргава стоножка колона са двама младежи. Издокарани са в нови и скъпи костюми. Крум, този с по-светлия десен, се държи здраво за кръста на Лили. Това е младоженецът. Произлиза от стар, местен род и в квартала всички го познават. Знаят, че не го бива в танците. Той и сега подскача между тактовете на музиката и постоянно бърка ритъма на играещите. От масите някои зяпачи се подсмихват. Стъпките в „Танцът на пингвините“ не са никак трудни. Сигурно младоженецът е пиян и трудно се държи на краката си.

          Крум и без това пие, редовно – почти всеки ден. Това е проблем за бъдещата му съпруга и тя дълго е обмисляла решението за брака си. Все пак, накрая, бързо пламналата им любов е предопределила избора, но преди да се врече във вечна вярност има тържествено обещание. Крум се е заклел пред нея, пред Господ на небето и няколко светци, които двамата познават от иконите на местната църква, че след сватбата той ще стане най-големия въздържател, когото градът е познавал.

            Другият младеж след Крум е в лъскав, черен костюм. Пристигнал е направо в ресторанта. Пред учудените гости е представен от майка на младоженката:

           — Приятели, това е Стан! – и с внезапно грейнал израз на лицето, задъхано добавя – Състудент е на дъщеря ни от университета.

          Стан се усмихва вежливо на всички с които се здрависва, но изглежда запъхтян и угрижен. Обяснява закъснението си с механична повреда в автомобила с който е пътувал от летището.  Идва от чужбина и вътрешно дълбоко съжалява за изпусната церемония по сватбата. По наблюдателните по късно ще се сетят че е приличал на човек за когото този пропуск е трагедия.

          След малко веселбата в ресторанта набира скорост и Стан е приет с радост. Най-вече от дамите. Освен че е висок, с красиво, загоряло от слънцето лице в него се е спотаило тайнство – сила, успяваща да плени всеки надникнал в зелените му очи. Има дълга, тъмна, коса. Сега, като я намазал с гел и прибрал  къдрици до ушите, тя още повече присветва с лешниковия си цвят, под оскъдното ресторантско осветление.

          Стан се е включил в танца на Пингвините от самото му начало. Близостта му до младоженката не е случайна. Поглежда я често. При удобен случай му се иска да я заговори пред погледите на нищо неподозиращи сватбари. Малцина са онези, които знаят за нещастната им любов, завършила с раздяла от преди  шест месеца. Затова никой не подозира за вътрешните чувства които го изгарят. До вчера Стан дори не е подозирал колко много обича Лили. Нещо повече. Когато научава за предстоящата сватба на неговата любима, изведнъж е проумял – бъдещият му живот ще бъде низ от лишения и тъмнина, ако Лили не е до него. Как само му е нужна. Тя, тя за него е божеството носеща пътеводна светлината в мрака на самотата.

           Минава минута и Стан поощрява  с тихи и насърчителни възгласи хаотичните подскоци на Крум. Поради тази причина онзи си мисли, че прави нещо велико и започва да се мята с още по-голямо ожесточение. Накрая изморен и с пресъхнала уста се пуска от танцуващите. Отправя се към тоалетната. Преди това събаря стол изпречил се на пътя му. Двама негови приятеля му се притичват на помощ. Стан бърза да притисне в ръцете си тънкото кръстче на младоженката.

          Случайно или не, подскачането на младоженката се оживява. Навярно го прави несъзнателно, против желанието си, защото бърза да хвърли бърз и укоряващ поглед назад. Не успява. Среща десетките любопитни очи на зяпачите от края на дансинга и се изчервява.

         Трета, четвърта, пета и седма (шести е Тони) на колоната са свободни, необвързани жени. Включили са се в танца спонтанно, веднага след като младежът с  лешниковия цвят на косата се затекъл към дансинга. Всяка от тях е приютила във фантазията си част от него, но внимават с държанието си.  Последното, което искат, е да нарушат е нечие право. Сърцето на живота бие учестено за тях, те знаят колко кратко може да трае силата на младостта им и това ги прави нещастни. 

          Въпреки че танцът е към края си, ентусиазмът на играещите не е угаснал. Лудешкото им препускане по наклона на силното, първично въодушевление продължава. Поради тази причина никой, но както по-късно ще се установи, почти никой, на забелязва разговорът между Стан и Лили. Разговор съдбоносен, без поглед и жест, контакт с думи, толкова тежки, че могат всеки момент да ги измести от действителността.

—  Дойдох за теб! –  задъхва се Стан и протяга врат към ухото ù.

           Младоженката свежда тъжно главата си и не отговаря.

          — Моля те, върни се при мен! – настоява красавецът и тонът му без малко да се извиси над врявата в дансинга.

          — Не  смяташ ли, че е късно?

          — Не, аз те обичам!

          — Изостави ме по най-подлия начин. Заради една фръцла.

          — Съжалявам! Беше грешка! Моля те, тръгни с мен!

          — Не, вече съм омъжена.

          — За кого?! За пияница!

          — Може, но за разлика от теб е честен!

          След тези и думи младоженката пуска жената пред себе си и с едно завъртване се изплъзва от топлите мъжки ръце на Стан.  С бърза стъпка решава да потърси съпруга си и понеже не го мярка в залата, се отправя навън.

          За Стан случилото се е бързо и неочаквано. За негово голямо изумление ръцете му не остават да висят във въздуха. Усеща как жената грамада ги  хваща, стиска и залепя като с клещи до своето тяло. Да се измъкне от тази хватка изглежда невъзможно.

          — Остави я на мира! – крясва Стояна и почти влачи след себе си стреснатия мъж.

          — Пуснете  ме! – моли се той и прави нов опит да се измъкне.

          — Обещай!  Пусна ли те, тръгваш! Моментално... За там, откъдето си дошъл!

          Стан няма намерение да обещава каквото и да било, въпреки че не на шега се уплашва.  В този момент усеща че зад него в колоната се вмъква някой. Хваща го за кръста и се долепя неестествено близо до тялото му. Обръща се – това е Тони, който цяла вечер не го изпуска от поглед. Усмихва му се мило, стиска го силно за кръста и от него лъха на разгонена котка. Този път погнуса, паника и красавец с лешников цвят на косата, се обединяват. Мускулите на тялото му се напрягат до последно и той с последни усилия се освобождава от желязната хватка на жената пред него и мъжа отзад. Стрелва се навън от ресторанта под ехидните възгласи на публиката. Музиката спира и всички се отправят към масите. След секунди празният дансинг с нищо не напомня за лудешкия вихър на танца.

          Стан е почти до изхода на ресторанта. Пътят му минава покрай групичка хора, обградили легналия на земята пиян младоженец. Някои се опитват да го вдигнат. Други успокояват младоженката, която се е строполила до него и нарежда:

          — Стани, бе Круме! Стани и се виж на какъв парцал си заприличал. Боже, къде ми бяха очите?! Боже...!

                                                                   

© Валентин Митев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чак сега го прочетох. Невероятно цветисти характеристики на героите си направил. Оживяват пред очите на този, който чете.
  • Права е Кети, супер е разказа. Мисля си за различните представи на героите за честност и почтеност и ми се иска те да можеха да гледат на света с очите на здравия разум, любовта и прошката. Не вярвам, че младоженеца ще се откаже от алкохола. Весели празници, здраве и сполука!
  • Благодаря на всички, които осветиха скромното ми произведение с читателски интерес, но най-вече благодаря на Кети, Дани, Светльо Дончев и тяхното мнение, дали възможност на героите в него да се почувстват значими.
  • Добро попадение, Митев...много свежо и приятно четиво...и хубав стил...Поздрави!
  • Беше ми интересно и провокиращо
  • Разказ за три шестици! Супер!
Предложения
: ??:??