Знам, че повечето хора влагат отрицателен смисъл в думата „тарикат”, но изобщо не смятам, че са прави.
Аз не крия, че съм усвоил и продължавам да усъвършенствам основните принципи на тарикатлъка, издигнал съм го в своя житейска философия, и смея да твърдя, че той е своеобразно изкуство. Дори не просто изкуство, а синкретично изкуство - тоест в него е съсредоточен по един неповторим начин цял букет от различни умения и способности, характерни за различни области на науката и изкуството. 
Ето например, аз вече знам много добре, че за да си проспериращ тарикат, е необходимо да будиш доверие като личен лекар, да си убедителен като хитър адвокат с многогодишен стаж, проницателен като психоаналитик или най-малкото като начинаещ екстрасенс и да боравиш добре с думите като кандидат за общински съветник преди избори. Не на последно място поставям артистичните заложби – естествено, трябва да съм малко актьор, за да схванат хората, че съм една доста колоритна личност, а в същото време да не усетят как лекичко се готвя да ги изпързалям.
Но всъщност едно от най-важните качества на тариката е невъзмутимостта.
Никога не трябва да изпитваш съжаление към потенциалната жертва-имаш ли и най -малко съмнение за подобно пагубно усещане, зарязвай цялата работа и отивай да се учиш. Рано ти е още за тарикатлъци, не си дозрял. Имаш ли скрупули, почнеш ли да делиш хората на годни и негодни за жертва, значи още си начинаещ тарикат.
Едно мога да кажа за себе си-най-голямо удоволствие ми доставя да общувам с такива, дето се мислят за пò тарикати от мен. Ей такива да надхитрям ми е най-сладко, това е истинската тръпка!
Щото другото е като детска игра-това, да набутам някое аверче да плати и моята сметка, да чопна нещо на аванта, да изкарам, че колегата е виновен за някоя служебна издънка. С една дума, да се възползвам от всяка ситуация, пък другия да му мисли, и да се оправя както може.
Но истинският тарикат не бива да бъде крайно безогледен – в никакъв случай, това би могло да го провали като добър специалист в тази област. Все пак не трябва да се забравя-мнението на околните случайни или не свидетели, винаги трябва да е в полза на тариката. Или поне в повечето случаи. Защото започнат ли да гледат на един тарикат с лошо око, спукана му е работата.
Ето, да вземем съседа отляво - той е чиста проба дребен тарикат. Все ще се опита да изкръшка от общоблоковите мероприятия, като почистването и засаждането на градинките пред блока, например. Все закъснява с плащането на безсмислените смешни сумички за поддържането на асансьора и почистване на стълбището. Как не спря да мърмори и недоволства!
На кого му дреме, че живее на първия етаж и не ползва асансьора? Блоковото и междублоковото пространство се ползват от всички, и всички дружно трябва да се грижим за тях и да ги поддържаме в изряден вид. Това са думи на домоуправителя, но много ми харесаха, и ги възприех веднага, за да ги използвам срещу дребното тарикатче отляво. „Грозно и дребнаво е - назидателно и с наслада казвам аз, виждайки го как се гърчи от неудобство - да се кръшка от подобни мероприятия! Те са за благото на всички!”
И отивам да си пия кафето или просто да позяпам нещо, излегнат пред телевизора, докато навън вече тече поредната съботна акция по почистване на района.
Всички вече са наясно, че имам сериозни здравословни проблеми, които автоматично ме изключват от подобни мероприятия. Преди години, още като експериментирах с актьорските изпълнения, така изиграх сецнат кръст пред очите на всички, че винаги ще им държи влага. Тогава всичко живо в радиус от два блога реши, че едва ли не съм се осакатил, страдаха, вайкаха се, а една истерична бабичка(много си я обичам нея, и друг път съм я ползвал в подобни ситуации) вдигна страхотен скандал на домоуправителя: „Ама що за човек си ти, бе, срама нямаш ли? Ей тъй, за едното нищо повредихме човека...” и ги занарежда такива, че домоуправителят почервеня цял като домат, и лично ме качи до леглото.
Естествено, от тогава не ме пипат за нищо.
И в службата нещата стоят различно, когато си тарикат.
Може би си мислите, че всички работим за шефа?
Не! Всички работят в моя полза. И шефът - също.
Някой да свърши черната работа? Разбира се, винаги съм под ръка, за да пробутам подходящия за това колега.
Командировчица в чужбина? Аз, естествено! Отдавна съм доказал компетентността си за сметка на некомпетентността на колегите. Лесно е, само подразбираш кои са слабите им места, и атакуваш когато се наложи. Подчертавам, когато се наложи. Не безразборно. Не трябва в никакъв случай да губя доверието на тези хора. Защото аз работя с тези хора. А и не е само това. Чувам със задоволство как ме обсъждат понякога: ”Ааа... този ли? Голям тарикат е, ще знаеш!” И знам какво си мислят - „Далече ще стигне!”
Ще стигна и още как, такива планове имам за себе си, ех!
И като ги слушам, с такава гордост се изпълвам, радостно ми става едно, вълнувам се от думите им.
Че как иначе - това са те, моите бъдещи избиратели!