16.12.2016 г., 7:49  

Татко, мама, Марийка и аз - за конкурса

1.1K 0 3
2 мин за четене

                             Татко, мама, Марийка и аз -ЗА КОНКУРСА 

                                     

 

    

                       -Марийке, аз излизам, изпери прането.    

                       -Добре, госпожо.

                       - Марийке, щях да забравя, след като изсъхне, го изглади.

                       -  Разбира се, госпожо.

                      -  Като се дойде Асен, му свари кафе и му го занеси в кабинета, горкият много е зает тези дни.

                       -    С удоволствие, госпожо. А сметана да сложа ли?

                       -    Може, но без захар, че диабетът му пак се е вдигнал.

                       -    Мамо, ти кога ще се върнеш?

                       -    Довечера, миличко, ти си учи уроците и не пречи на татко.  

                        -    Добре, мамо, няма да му преча, а ще ми донесеш ли пастичка.  

                        -    Каква пастичка искаш, шоколадова или плодова?

                        -     Като  пастичката от онзи разказ.

                         -    За какъв разказ ми говориш, къде се е чуло и видяло в разказ пасти да продават.

                         -    Мамо, за разказа от конкурса ти казвам, там имало пасти.

                       . -    Кажи на Марийка да ти направи пържени филийки, но след като изпере, изглади  и поднесе кафето на баща ти.

                      . -    Добре, мамо, ще ù кажа.

                        -    Марийке, мама каза да ми направиш пържени филийки със сладко от вишни, чу ли, Марийке, на тебе ти говоря!

                       . -    Абе не виждаш ли, че пера. А след това ще гладя.

                         -    .Добре, значи след като изгладиш ще ям пържени филийки с вишнево сладко.

                       . -    Да, ама не веднага.

                         -    Защо?

                         -    Защото майка ти поръча да направя кафе на баща ти.

                          -    А след кафето  ще ми пържиш  ли филийки?

                          -    Да.

                          -    Марийке, изпра ли прането?

                          -    Добър вечер, госпожо.

                          -  Питам дали си изпрала и изгладила прането?

                          -    Да, госпожо.

                           -    А кафе на Асен направили?

                            -    Да, госпожо.

                            -     Е, браво, а пържени филийки на малкия направи ли?

                            -    Не, госпожо, не успях.

                            -    Защо? Детето толкова искаше да яде пържени филийки с вишнево сладко.

                          . -    ......................

                            -    Марийке, тебе питам, защо не си изпържила филийки на детето?

                             -    ...........................

                             -    Марийке, ти оглуша ли, ще ми отговориш ли най-сетне.

                             -    Не съм виновна госпожо, Асен беше забравил, къде е мушнал ключа от кабинета, госпожо.

                              -    Е, добре тогава, но утре непремено да ги изпържиш, чу ли?

                              -    Чух, госпожо, ще ги изпържа. Аман от тия хора, всеки иска нещо, а никой не ме пита аз какво искам. Прав е бил оня Крал Мас, в борбата пролетариатът може да загуби само веригите си. Чао, отивам да ушия едно голямо червено знаме! Бай, бай.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Крикор Асланян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...