Татко, мама, Марийка и аз - за конкурса

                             Татко, мама, Марийка и аз -ЗА КОНКУРСА 

                       -Марийке, аз излизам, изпери прането.    

                       -Добре, госпожо.

                       - Марийке, щях да забравя, след като изсъхне, го изглади.

                       -  Разбира се, госпожо.

                      -  Като се дойде Асен, му свари кафе и му го занеси в кабинета, горкият много е зает тези дни.

                       -    С удоволствие, госпожо. А сметана да сложа ли?

                       -    Може, но без захар, че диабетът му пак се е вдигнал.

                       -    Мамо, ти кога ще се върнеш?

                       -    Довечера, миличко, ти си учи уроците и не пречи на татко.  

                        -    Добре, мамо, няма да му преча, а ще ми донесеш ли пастичка.  

                        -    Каква пастичка искаш, шоколадова или плодова?

                        -     Като  пастичката от онзи разказ.

                         -    За какъв разказ ми говориш, къде се е чуло и видяло в разказ пасти да продават.

                         -    Мамо, за разказа от конкурса ти казвам, там имало пасти.

                       . -    Кажи на Марийка да ти направи пържени филийки, но след като изпере, изглади  и поднесе кафето на баща ти.

                      . -    Добре, мамо, ще ù кажа.

                        -    Марийке, мама каза да ми направиш пържени филийки със сладко от вишни, чу ли, Марийке, на тебе ти говоря!

                       . -    Абе не виждаш ли, че пера. А след това ще гладя.

                         -    .Добре, значи след като изгладиш ще ям пържени филийки с вишнево сладко.

                       . -    Да, ама не веднага.

                         -    Защо?

                         -    Защото майка ти поръча да направя кафе на баща ти.

                          -    А след кафето  ще ми пържиш  ли филийки?

                          -    Да.

                          -    Марийке, изпра ли прането?

                          -    Добър вечер, госпожо.

                          -  Питам дали си изпрала и изгладила прането?

                          -    Да, госпожо.

                           -    А кафе на Асен направили?

                            -    Да, госпожо.

                            -     Е, браво, а пържени филийки на малкия направи ли?

                            -    Не, госпожо, не успях.

                            -    Защо? Детето толкова искаше да яде пържени филийки с вишнево сладко.

                          . -    ......................

                            -    Марийке, тебе питам, защо не си изпържила филийки на детето?

                             -    ...........................

                             -    Марийке, ти оглуша ли, ще ми отговориш ли най-сетне.

                             -    Не съм виновна госпожо, Асен беше забравил, къде е мушнал ключа от кабинета, госпожо.

                              -    Е, добре тогава, но утре непремено да ги изпържиш, чу ли?

                              -    Чух, госпожо, ще ги изпържа. Аман от тия хора, всеки иска нещо, а никой не ме пита аз какво искам. Прав е бил оня Крал Мас, в борбата пролетариатът може да загуби само веригите си. Чао, отивам да ушия едно голямо червено знаме! Бай, бай.