30.01.2011 г., 15:28 ч.

Татко мой 

  Проза » Други
732 0 0

С изгрева на слънцето вървях до теб в моето детство.
Почувствах колко силни са ръцете ти след това.
Ти ме научи да взема първите си стъпки в този нов свят.
Това бяха твоите ръце... ръце, които ме предпазваха от падане.
И сега се чувствам замислен, за да видя същите тези ръце по пътя на живота.
Искам да знаеш, Татко мой...
Това, което съм постигнал в животa.
Всички твои думи и съвети са това, което ме накара да бъда изправен.
Сега чувам гласа ти в сърцето ми и ще го чувам и в моето дете.
Мечтая да бъде това, което е за мен.
В любящ баща безкористен.
Твоята истинност е моята ревност.
Твоите принципи са юздите на живота ми.
И молитвите ти са моето съществуване.

30.01.2011     

© Мартин Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??