30.01.2011 г., 15:28 ч.

Татко мой 

  Проза » Други
874 0 0
С изгрева на слънцето вървях до теб в моето детство.
Почувствах колко силни са ръцете ти след това.
Ти ме научи да взема първите си стъпки в този нов свят.
Това бяха твоите ръце... ръце, които ме предпазваха от падане.
И сега се чувствам замислен, за да видя същите тези ръце по пътя на живота.
Искам да знаеш, Татко мой...
Това, което съм постигнал в животa.
Всички твои думи и съвети са това, което ме накара да бъда изправен.
Сега чувам гласа ти в сърцето ми и ще го чувам и в моето дете.
Мечтая да бъде това, което е за мен.
В любящ баща безкористен.
Твоята истинност е моята ревност. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Николов Всички права запазени

Предложения
  • ПЪЛНАТА ЧАША - Не вярвам в Бог! - А ако аз кажа, че не вярвам в хората? – попита странникът, който б...
  • Животът разтваря вратата си пред всеки. Едни минават през нея с мисълта, че тръгват на разходка, а д...
  • Още един ден беше отметнат от работните, до почивните два дни оставаше само един. Лили доволно си ми...

Още произведения »