Тайната в Господните притчи
Божият Син напусна славата Си в небесата и дойде на земята, за да ни избави от най-големия ни враг – смъртта. В една враждебна и пълна с неразбиране среда Той трябваше да разкрие истини за небесната реалност – реалност, която ние хората, с нашите обременени от греховете умове, трудно бихме могли да разберем. И Този, Който с „мъдрост основа земята…“ (Притчи 3:19) използва един достъпен до множествата жанр, с който започна да разкрива невидимата за физическите сетива духовна действителност. „С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат.“ (Марко 4:33)
Какво обаче представляват притчите на Господа? В четвърта глава на Евангелието на Марко става ясно, че те са вид поучение. Тоест, те дават знание, информация, разкриват непознати за нас истини, просветляват ума, разкривайки валидни за Божието царство принципи. Господ Исус много добре знае колко голям е проблемът с правилното функциониране на нашите духовни сетива и затова разказва кратка история или представя близки до разбиранията на хората действия и процеси, за да можем да осъзнаем истинността на духовната реалност.
С притчи Той обръща внимание на необратимия и скрит от очите процес на напредване на царството; с притчи изразява факта, че растежа на царството не се случва пред физическите очи, но въпреки това е реален процес, който в крайна сметка винаги има видимо проявление и краен резултат; с притчи изразява стандарта на Божията справедливост, в която, ако мерим с мярката на изобилието на Христовото учение, ще ни се даде още изобилен живот, но ако мерим с оскъдността на своите плътски желания, ще получим оскъдността на едно жалко съществуване; с притчи разкрива капана на светските грижи и примамката в копнежа за трупане на средства, гарантиращи измамна сигурност т.н.
Разказаните от Божия Син притчи съдържат истини, които могат да променят целия ни светоглед, затова е редно изключително сериозно да обърнем внимание на същото предупреждение, което Господа отправя към огромната тълпа, разположена по бреговете на Галилейското езеро, за да слуша поучението от притчите: „Ако има някой уши да слуша, нека слуша.“ (Марко 4:23)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Костов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
