Колко очи срещнах по пътя прашен, само аз зная.
Бяха сини, зелени, бяха кафяви.
Само черните не видях.
Нито едни от тях не се задържаха в моите.
Никой не поиска да поостане.
Никой не поиска да ми даде време.
Бързо ме осъдиха и напуснаха.
Сърцето ми боледува...
Моли се отново да повярва и да почне да жадува.
- Няма вяра! Няма сила! - крещи ми то всяка нощ.
- Има само страх и тъмнина. Мой господарю, помни! Помни, че само утрото е светло след тази нощ.
След тези думи студени... останах без душа. Само сърце и мозък. ...