- Телата плават - чу го еднократно.
Не беше глас. По-скоро звук, наподобяващ пукота на пръчки, може би идваше от собствената му глава, всякакво друго обяснение бе нелогично. Наоколо нямаше никого. Гората го обграждаше, а клоните сочеха обвинително. Луната се смееше грозно отгоре. Тя нищо не прощава и нищо не спестява. От нея трудно можеш да се скриеш.
Прибра ръцете към гърдите, събра разпръснатите вещи и ги пъхна в джоба на жилетката ѝ. Паниката не го оставяше да действа спокойно. Непрекъснато усещаше несъществуващи движения зад гърба си, пръсти, които се пресягаха към него, но така и не го достигаха. Понечи да я вдигне от земята. Очите ѝ се вторачваха в неговите. Не ги ли бе затворил само преди няколко ужасяващи момента? Защо сега, след като повторно захлупи клепките, все още му се струваше, че някой го наблюдава?
Побърза. Искаше да напусне възможно най-скоро мястото, което неотдавна намираше за блажено бягство от реалността. Прихвана отпуснатото тяло и го повлече към водата.
- Телата ...