freedom (Росица)
22 638
22.01.2008 г., 22:47 ч.

Телефонът? 

  Проза » Други
1289 0 7
1 мин за четене

             Нещо звънна в тъмнината... Телефонът? Не... не... уви, не беше той. Той

мълчеше тягостно и страшно като все още непогребан мъртвец. Това бе звънът на

моето отчаяние. То беше бясно и черно като последна нощ преди смъртта, злокобно и страшно като сянка на обесен, безкрайно и непонятно като отровена надежда...

           Нещо звънна в тъмнината... Телефонът? Не... не... уви, не беше той. Той

продължаваше да мълчи като грешник пред разпятие...  Това беше звънът на

 истината. Тя бе ясна и чиста като огледало на младоженка, поруменяла и тръпне-

ща като детска бузка преди майчина целувка, дълбока и непозната като морска

 бездна.

       Нещо звънна в тъмнината... Телефонът? Не... не... уви, не беше той. Той както

винаги беше потънал в своя зимен сън и не искаше да се събуди, затрупан в

дълбоките преспи на тишината. Това бе звънът на една нова мечта. Тя беше сияйна и красива като изгряваща звезда, странна и необяснима като морска сирена, невинна и мила като млада кошута. Тя идваше, за да превърже раната на моето очакване.

     Нещо звънна в тъмнината. Дай Боже да е телефонът...

© Росица Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??