1 min reading
Нещо звънна в тъмнината... Телефонът? Не... не... уви, не беше той. Той
мълчеше тягостно и страшно като все още непогребан мъртвец. Това бе звънът на
моето отчаяние. То беше бясно и черно като последна нощ преди смъртта, злокобно и страшно като сянка на обесен, безкрайно и непонятно като отровена надежда...
Нещо звънна в тъмнината... Телефонът? Не... не... уви, не беше той. Той
продължаваше да мълчи като грешник пред разпятие... Това беше звънът на
истината. Тя бе ясна и чиста като огледало на младоженка, поруменяла и тръпне-
ща като детска бузка преди майчина целувка, дълбока и непозната като морска
бездна.
Нещо звънна в тъмнината... Телефонът? Не... не... уви, не беше той. Той както
винаги беше потънал в своя зимен сън и не искаше да се събуди, затрупан в
дълбоките преспи на тишината. Това бе звънът на една нова мечта. Тя беше сияйна и красива като изгряваща звезда, странна и необяснима като морска сирена, невинна и мила като млада кошута. Тя идваше, за да превърже раната на моето оч ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up