28.05.2019 г., 14:05 ч.

 Телеграма-осма част 

169 12 31

Произведение от няколко части « към първа част

2 мин за четене

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    И аз благодаря, Силвия!
    Отговарям ти с малко закъснение,но сега пиша за впечатлението си за четири сватби на моите роднини в Обединеното кралство,че то понякога човек като си хапне и пийне и то на кралски сватби:става трудно да комуникира с останалата част от света... На всичко отгоре Братовчедката Бет непрекъснато ми долива в чашата уиски за закуска,с чери за десерт,за да продължи веселбата на обяд с джин, защото едва за вечеря гърмим салюти с шампанско!😅
  • Plevel (Силвия Илиева)
    Стойчо, попадала съм на различни разкази за погребения - от хумористични, реалистични, драматични, чак до зловещи, но за първи път поезията, мъдростта и съчувствието - вървяха ръка за ръка. Толкова красива част, обзе ме спокойствие, а съзнанието рисуваше картини.
    Благодаря.
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за коментара и пожеланията, Латинка-Златна!
    Вяра, Надежда и Любов и майка им, Света София са Патрон на нашата столица,макар,че ги отбелязвами през месец септември,те бдят над България целогодишно!
    Желая ти здраве и благоденствие, Латинка-Златна!
  • LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
    Човек без Вярата не струва пукната пара!
    За първи път посетих Охрид на 02.11.2007 година. Той е един от първите християнски градове в света.
    Хубава вечер и тук, Стойчо!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    И аз благодаря,Руми!
    За мен е удоволствие,че въздействието от разказаното,те приобщава към повествованието!
    Приеми моите приятелски поздрави и пожелания за хубави летни емоции!
  • rumbic (Руми)
    Сякаш бях там и видях изгрева, вървейки надолу по крайбрежната алея, дори усетих полъха на вятъра... Благодаря, Стойчо!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за коментара, Мария!
    В литературата--теологията,е част от нея,а не обратното.
    По отношение на религиите,съм за равнопоставеност между тях,т.е.икуменизмът ги обединява на основата на хуманните принципи от древността до наши дни!
    Съжалявам,но народът има една пословична мъдрост: "Прекаленият светец и Богу не е драг"! Приеми моите приятелски поздрави и пожелания за успех!😇
  • Елиза13 (Мария)
    Прочетох с внимание и интерес седма и осма част, Ranrozar! Чувствам се отговорна да изразя мнението си, най –вече, поради уважението си към автора. Неоспоримо красиво описание присъства в цялата творба. В осма част финалът е невероятен! На фона на цялата тази прелест, особено фрапиращо за мен е сравнението с Буда. Според мен този кратък момент отнема от красотата на творбата. За мен лично, Християнство и Будизъм са два несъвместими пътя на вяра. Това е моето скромно мнение. Благодаря.
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за коментара!
    Дочка, понякога красивите емоции са неповторими и неподозирани ...макар и желани!😍
  • DochkaGeorgieva (Дочка Г)
    Красиво сливане на човешките емоции с природата. И мен ме завладя "този неповторим и неподозиран блян"!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за оценката и поздравите,мило талантливо момиче!
    Приеми моите сърдечни поздрави и пожелания за успех!😃
  • ЦвететоБ (Цветето Б.)
    И аз благодаря за прекрасното четиво! За възможността да се потопим в красотата на природните картини нарисувани с думи, да станем част от една човешка история, оставила след себе си послание за любов, милосърдие, вяра и доброта! Поздравления!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за оценката и подкрепата ви, уважаеми колеги!
    Надежда, Георги и Светлана,нека да оставим тази житейска история във времето, като една отворена врата към бъдещето!
    Приемете моите приятелски поздрави и пожелания за нови творчески идеи!
  • kleopatrasv (Светлана Тодорова)
    Продължавай, ще стане нещо като "До Чикаго и назад" - стискам ти палци
  • генек (Георги Коновски)
    Приятно беше. И се надявам, че продължава...
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Благодаря, за удоволствието!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за оценката и коментарите!
    Младен и Елка, приемете моите сърдечни поздрави и пожелания за успех!
  • Елка (Елка Тодорова)
    Красиви описания! Браво, Стойчо, много въздействащ поетичен разказ!
  • vega666 (Младен Мисана)
    Наистина - без вяра накъде бихме тръгнали и ще стигнем ли там, закъдето сме се запътили. И логично се явява Манастирът, като обител на вярата. Затова манастирите следва да бъдат подкрепяни с дарения, защото така всъщност подкрепяме вярата! Силен завършек на творбата ти, Стойчо, но аз и занапред ще се връщам към следните твои редове:

    "Луната мълчаливо наблюдаваше, ту лика си във водата,ту,имах чувството,че вижда един самотник тръгнал по зазоряване, един странник ,поел по своята одисея към жадуваните хоризонти на съдбата си,един аргонавт,тръгнал да открие и намери златното руно на любовта...",

    защото са образец за поетично пресъздаване на мистичната връзка между природата и човешката душа. Благодаря!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за оценката, Хари!
    Радвам се,че си съпричастен в морален аспект с написаното от мен!
    И дори не се съмнявам, че е така!
    Приеми моите приятелски поздрави и пожелания за успех!
  • Eipril (Хари Спасов)
    Поздравления, Стойчо! Рисуваш с думи! Този твой разказ някакси ме стопля. Утвърждава непреходните морални ценности на българите!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за коментара, Даниела!
    Да, още в началото поставих мото-известяващо смъртта и погребението на Миле.Но знаем, че смъртта е част от живота. И когато сме на границата между двете измерения,човек изпитва съпричастността на близките живи ,към оня,който вече е един спомен... Както радостта,така и скръбта обединяват съпричастните.
    Приеми моите сърдечни поздрави!
  • Данида (Даниела)
    ..."исках да остана тук,в това състояние, като един Буда в момент на нирвана"...
    Стойчо, приеми и моите съпреживявания! Бях там... до теб на пейката...
    Разказваш въздействащо!
    Поздравления и за спокойствието, което ме накара да изпитам през цялото пътуване, та чак до финала, макар и главната героиня да е Смъртта!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря Росица!
    Радвам се, че прочете до края с интерес!
    Приеми моите сърдечни поздрави!
  • Eia (Росица Танчева)
    "Дълго е живял бате Миле и що ли не е видел и изтърпел,но ето и за Верата помислил,че без Вярата закъде ще чиним?!"
    Вълнуващо... Поздравления, Стойчо!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря ви момичета за съпричастността, която усещам като обща емоция!
    Мариана, Красимира и 👼 13, удоволствие беше за мен да приема поздравите ви!
    Да се надяваме да продължи обмяната на творчески послания.
    Приемете моите сърдечни поздрави и пожелания за успех!
  • Ангелче13 (Паднал ангел)
    Колко хубаво описваш изгрева! Насладих се на тази картина близо до леките вълни!
    А финала...
    че без Вярата закъде ще чиним?!
    Поздрав Стойчо! Събуждаш едни такива чувства.......
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    "Не исках това мое будно състояние,което повече приличаше на сън да има свършек, исках да остана тук, в това състояние, като един Буда в момент на нирвана..." И аз така се почувствах докато четях. Любовта се прокрадна, вяра има..., надеждата...
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Много въздействаща част, особено финалът ѝ.
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря, Пепи!
    Амин!
  • palenka (Пепи)
    За верата!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.