Телеграма-осма част
Произведение от няколко части към първа част
По първи петли се усетих буден. И една бодрост, след няколкото часа за отмора,ме зовяха навън, по-близо до природата,сред цялата тази идиличност,след преживяното и натрупаните вълнения, които се наслагваха в душата ми, с утехата,че няколкото дни и нощи близо до братовчедите ме сториха свидетел на нещо неочаквано,но неизменно...
Излязох от двора и къщата на Тънкопишевия род ;и като в полусън пойдох към тихата улица,която с лек наклон ме отведе на крайбрежната алея, поседнах на първата намерена скамейка и се заслушах в тихия шептеж на вълните,които,като че ли също търсеха ранобудна с мен среща...
Луната мълчаливо наблюдаваше, ту лика си във водата,ту,имах чувството,че вижда един самотник тръгнал по зазоряване, един странник ,поел по своята одисея към жадуваните хоризонти на съдбата си,един аргонавт,тръгнал да открие и намери златното руно на любовта...
Не сетих как ме бе завладял този неповторим и неподозиран блян!
Облаците от изток неусетно смениха тъмнината с розовомедните краски на изгрева.Чист и ефирен, денят начеваше раждането си,повит като всяко новородено,окъпан в бисерната роса, която засвети под короната на слънцето и първите му ласкави лъчове...
Не исках това мое будно състояние,което повече приличаше на сън да има свършек,исках да остана тук,в това състояние, като един Буда в момент на нирвана...
-Его бе,его он дека бил!-наш Мите,братовчед ми Тънкопишев ме гледаше леко притеснен,след като другите ранобудници, разтревожени от моята липса,го юрнале да ме издирва!Зад него припкаше като припрян Георги от Пазарджик,зет на братовчедка ми Стела,она е кръвната рода,ама била на Хисаря, когато дошла телеграмата,че я замени за Македония мажо ѝ...
Как да е прибрахме се в къщата, където чекаха целата рода, защото Бианка имала да следва още от завещанието на бате Самуил и всите след икиндия ще посетим манастира "Свети Наум Охридски"ще палнем по свещица за нашиот братовчед.После,рече Бианка,он остави дарение за монастирот и я съм го приготвила,като игуменот,ке го освети и приеме,барабар с вписване в книгата за дарения,да се знае през годините,Самуил Тънкопишев,по баща Димитров дарява еди каква си сума за поддържане и ремонт на Светата обител...
Дълго е живял бате Миле и що ли не е видел и изтърпел,но ето и за Верата помислил,че без Вярата закъде ще чиним?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
