Телеграма-осма част
Multi-part work « to contents
По първи петли се усетих буден. И една бодрост, след няколкото часа за отмора,ме зовяха навън, по-близо до природата,сред цялата тази идиличност,след преживяното и натрупаните вълнения, които се наслагваха в душата ми, с утехата,че няколкото дни и нощи близо до братовчедите ме сториха свидетел на нещо неочаквано,но неизменно...
Излязох от двора и къщата на Тънкопишевия род ;и като в полусън пойдох към тихата улица,която с лек наклон ме отведе на крайбрежната алея, поседнах на първата намерена скамейка и се заслушах в тихия шептеж на вълните,които,като че ли също търсеха ранобудна с мен среща...
Луната мълчаливо наблюдаваше, ту лика си във водата,ту,имах чувството,че вижда един самотник тръгнал по зазоряване, един странник ,поел по своята одисея към жадуваните хоризонти на съдбата си,един аргонавт,тръгнал да открие и намери златното руно на любовта...
Не сетих как ме бе завладял този неповторим и неподозиран блян!
Облаците от изток неусетно смениха тъмнината с розовомедните краски на изгрева.Чист и ефирен, денят начеваше раждането си,повит като всяко новородено,окъпан в бисерната роса, която засвети под короната на слънцето и първите му ласкави лъчове...
Не исках това мое будно състояние,което повече приличаше на сън да има свършек,исках да остана тук,в това състояние, като един Буда в момент на нирвана...
-Его бе,его он дека бил!-наш Мите,братовчед ми Тънкопишев ме гледаше леко притеснен,след като другите ранобудници, разтревожени от моята липса,го юрнале да ме издирва!Зад него припкаше като припрян Георги от Пазарджик,зет на братовчедка ми Стела,она е кръвната рода,ама била на Хисаря, когато дошла телеграмата,че я замени за Македония мажо ѝ...
Как да е прибрахме се в къщата, където чекаха целата рода, защото Бианка имала да следва още от завещанието на бате Самуил и всите след икиндия ще посетим манастира "Свети Наум Охридски"ще палнем по свещица за нашиот братовчед.После,рече Бианка,он остави дарение за монастирот и я съм го приготвила,като игуменот,ке го освети и приеме,барабар с вписване в книгата за дарения,да се знае през годините,Самуил Тънкопишев,по баща Димитров дарява еди каква си сума за поддържане и ремонт на Светата обител...
Дълго е живял бате Миле и що ли не е видел и изтърпел,но ето и за Верата помислил,че без Вярата закъде ще чиним?!
© Стойчо Станев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Стойчо, попадала съм на различни разкази за погребения - от хумористични, реалистични, драматични, чак до зловещи, но за първи път поезията, мъдростта и съчувствието - вървяха ръка за ръка. Толкова красива част, обзе ме спокойствие, а съзнанието рисуваше картини.
Благодаря. -
Благодаря за коментара и пожеланията, Латинка-Златна!
Вяра, Надежда и Любов и майка им, Света София са Патрон на нашата столица,макар,че ги отбелязвами през месец септември,те бдят над България целогодишно!
Желая ти здраве и благоденствие, Латинка-Златна! -
Човек без Вярата не струва пукната пара!
За първи път посетих Охрид на 02.11.2007 година. Той е един от първите християнски градове в света.
Хубава вечер и тук, Стойчо! -
И аз благодаря,Руми!
За мен е удоволствие,че въздействието от разказаното,те приобщава към повествованието!
Приеми моите приятелски поздрави и пожелания за хубави летни емоции! -
Сякаш бях там и видях изгрева, вървейки надолу по крайбрежната алея, дори усетих полъха на вятъра... Благодаря, Стойчо!
-
Благодаря за коментара, Мария!
В литературата--теологията,е част от нея,а не обратното.
По отношение на религиите,съм за равнопоставеност между тях,т.е.икуменизмът ги обединява на основата на хуманните принципи от древността до наши дни!
Съжалявам,но народът има една пословична мъдрост: "Прекаленият светец и Богу не е драг"! Приеми моите приятелски поздрави и пожелания за успех!😇 -
Прочетох с внимание и интерес седма и осма част, Ranrozar! Чувствам се отговорна да изразя мнението си, най –вече, поради уважението си към автора. Неоспоримо красиво описание присъства в цялата творба. В осма част финалът е невероятен! На фона на цялата тази прелест, особено фрапиращо за мен е сравнението с Буда. Според мен този кратък момент отнема от красотата на творбата. За мен лично, Християнство и Будизъм са два несъвместими пътя на вяра. Това е моето скромно мнение. Благодаря.
-
Благодаря за коментара!
Дочка, понякога красивите емоции са неповторими и неподозирани ...макар и желани!😍 -
Красиво сливане на човешките емоции с природата. И мен ме завладя "този неповторим и неподозиран блян"!
-
Благодаря за оценката и поздравите,мило талантливо момиче!
Приеми моите сърдечни поздрави и пожелания за успех!😃 -
И аз благодаря за прекрасното четиво! За възможността да се потопим в красотата на природните картини нарисувани с думи, да станем част от една човешка история, оставила след себе си послание за любов, милосърдие, вяра и доброта! Поздравления!
-
Благодаря за оценката и подкрепата ви, уважаеми колеги!
Надежда, Георги и Светлана,нека да оставим тази житейска история във времето, като една отворена врата към бъдещето!
Приемете моите приятелски поздрави и пожелания за нови творчески идеи! -
Продължавай, ще стане нещо като "До Чикаго и назад" - стискам ти палци
-
Приятно беше. И се надявам, че продължава...
-
Благодаря, за удоволствието!
-
Благодаря за оценката и коментарите!
Младен и Елка, приемете моите сърдечни поздрави и пожелания за успех! -
Красиви описания! Браво, Стойчо, много въздействащ поетичен разказ!
-
Наистина - без вяра накъде бихме тръгнали и ще стигнем ли там, закъдето сме се запътили. И логично се явява Манастирът, като обител на вярата. Затова манастирите следва да бъдат подкрепяни с дарения, защото така всъщност подкрепяме вярата! Силен завършек на творбата ти, Стойчо, но аз и занапред ще се връщам към следните твои редове:
"Луната мълчаливо наблюдаваше, ту лика си във водата,ту,имах чувството,че вижда един самотник тръгнал по зазоряване, един странник ,поел по своята одисея към жадуваните хоризонти на съдбата си,един аргонавт,тръгнал да открие и намери златното руно на любовта...",
защото са образец за поетично пресъздаване на мистичната връзка между природата и човешката душа. Благодаря! -
Благодаря за оценката, Хари!
Радвам се,че си съпричастен в морален аспект с написаното от мен!
И дори не се съмнявам, че е така!
Приеми моите приятелски поздрави и пожелания за успех! -
Поздравления, Стойчо! Рисуваш с думи! Този твой разказ някакси ме стопля. Утвърждава непреходните морални ценности на българите!
-
Благодаря за коментара, Даниела!
Да, още в началото поставих мото-известяващо смъртта и погребението на Миле.Но знаем, че смъртта е част от живота. И когато сме на границата между двете измерения,човек изпитва съпричастността на близките живи ,към оня,който вече е един спомен... Както радостта,така и скръбта обединяват съпричастните.
Приеми моите сърдечни поздрави! -
..."исках да остана тук,в това състояние, като един Буда в момент на нирвана"...
Стойчо, приеми и моите съпреживявания! Бях там... до теб на пейката...
Разказваш въздействащо!
Поздравления и за спокойствието, което ме накара да изпитам през цялото пътуване, та чак до финала, макар и главната героиня да е Смъртта! -
Благодаря Росица!
Радвам се, че прочете до края с интерес!
Приеми моите сърдечни поздрави! -
"Дълго е живял бате Миле и що ли не е видел и изтърпел,но ето и за Верата помислил,че без Вярата закъде ще чиним?!"
Вълнуващо... Поздравления, Стойчо! -
Благодаря ви момичета за съпричастността, която усещам като обща емоция!
Мариана, Красимира и 👼 13, удоволствие беше за мен да приема поздравите ви!
Да се надяваме да продължи обмяната на творчески послания.
Приемете моите сърдечни поздрави и пожелания за успех! -
"Не исках това мое будно състояние,което повече приличаше на сън да има свършек, исках да остана тук, в това състояние, като един Буда в момент на нирвана..." И аз така се почувствах докато четях. Любовта се прокрадна, вяра има..., надеждата...
-
Благодаря, Пепи!
Амин! -
За верата!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Отговарям ти с малко закъснение,но сега пиша за впечатлението си за четири сватби на моите роднини в Обединеното кралство,че то понякога човек като си хапне и пийне и то на кралски сватби:става трудно да комуникира с останалата част от света... На всичко отгоре Братовчедката Бет непрекъснато ми долива в чашата уиски за закуска,с чери за десерт,за да продължи веселбата на обяд с джин, защото едва за вечеря гърмим салюти с шампанско!😅