Човешкият живот е една одисея от раждане до оня миг, когато застанеш с пара в устата край брега на Лета в очакване на Харон с неговата ладия... за да те отнесе към мъгливия отсрещен бряг, потънал в тайнственост...
Това ми настроение, предхождано от опелото в църквата за упокой на душата на бате Миле настъпи на корабчето преди Бианка да разпръсне праха на покойния братовчед във водата на Охридското езеро. И вместо униние и мълчание, някъде откъм кърмата прийде и влезна у душата "Реквиема" на Верди с неговата минорна тоналност и скръбен зов за сбогом! Бианка внесе и нещо от италианската традиция. Един компакт диск с ритуална за погребения музика, превръщаше момента в действително убедителен за случая начин, да запомним наш Миле подобаващо... Това ме покърти и аз се неутешимо разридах, защото се усещах, като осъден от времето на динамичните промени и различните години между батко Самуил и моя милост. Той се беше родил през 1925г.; видял ( макар и като млад!, трагичните събития на Втората ...