Телеграма - шеста част
Произведение от няколко части « към първа част
Човешкият живот е една одисея от раждане до оня миг, когато застанеш с пара в устата край брега на Лета в очакване на Харон с неговата ладия... за да те отнесе към мъгливия отсрещен бряг, потънал в тайнственост...
Това ми настроение, предхождано от опелото в църквата за упокой на душата на бате Миле настъпи на корабчето преди Бианка да разпръсне праха на покойния братовчед във водата на Охридското езеро. И вместо униние и мълчание, някъде откъм кърмата прийде и влезна у душата "Реквиема" на Верди с неговата минорна тоналност и скръбен зов за сбогом! Бианка внесе и нещо от италианската традиция. Един компакт диск с ритуална за погребения музика, превръщаше момента в действително убедителен за случая начин, да запомним наш Миле подобаващо... Това ме покърти и аз се неутешимо разридах, защото се усещах, като осъден от времето на динамичните промени и различните години между батко Самуил и моя милост. Той се беше родил през 1925г.; видял ( макар и като млад!, трагичните събития на Втората всемирна война), Последвалите гладни следвоенни години; женитбата за първата си севда Косара и нейната смърт при раждането на мъртвото им дете... Последвано от тази лична трагедия, той се цани строител в Германия; и като добър майстор и с понятен за германците немски език, събира бригада от македонци, хървати и... един българин от Трявна,много кадърно момче – дърводелец. И от град на град,че най-накрая в Хамбург!
Работа доволно,в изобилие. Градът е унищожително бомбардиран от английската и американската авиация със запалителни бомби и голяма част от кварталите, които са застроени през 16 и 17 век, с уникална архитектура от дърво, са се превърнали в горящ ад,защото огънят е погълнал къщите и хората, които не са успели да се евакуират навреме.
Жив ли е човек, ще работи през отредените му дни, ще преминат те, и докато се понагласят работите, поглеж (!), остарял...
Вси от родата наша и братанците от Охрид, бяхме призовани на прощална трапеза.
Италианката добре познаваше традициите (адетите), както се изрази тя на нашия диалект, като отвреме навреме си прошепваше нещо на италиански от рода на "мементо мори!"...
Слънцето полегна и в неусетен каданс започна да попива в хоризонта.
Оставаше ни още една нощ край тихите води на това пълно с легенди и предания "македонско море", за което все мечтаехме да се докоснем,както мечтаеха и предците ни да се завърнат при него,но не смогнаха... Е, ние пойдохме да опеем и упоменем един от техните родови акрани...
И полека-лека,се озовахме на площада, откъдето тръгна нашето скиталчество – по скръбната пътека в търсене дома на батко Самуил, по-предната вечер; и оттам поехме към прословутата комитска къща на българската фамилия Тънкопишеви...
Следва продължение
© Стойчо Станев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Човешкият живот... в един компакт диск...тъй както "Слънцето полегна и в неусетен каданс започна да попива в хоризонта." Харесвам как описваш - докосвайки, ненатрапчиво, тънкопишещо... Поздрави и от мен!
-
Благодаря за интереса към тази телеграмна сага!
Пепи, благодаря още за жанровото разнообразие, където талантливо присъстваш! -
Благодаря, Младен!За съпричастността и коментарите ти тук ;и при останалите мои опити да напиша нещо.Не искам да подценявам интелигентността на колегите по перо, ето защо не обясних със звезда в края на шеста част:какво при триумф на римските императори са им шепнели сред блясъка на парадните победи...
-
В очакване на следващият епизод!
-
"Memento mori"! Това е надсловът на тази част, отново много изкусно написана от теб, Стойчо. В подобни паметни моменти човек преосмисля много неща и много стойности се разместват. За жалост нерядко стъписването трае за кратко, а после всичко продължава по старому. Съдбата на град Хамбург е рядко трагична. Запален от американската авиация с помощта на фосфорни бомби, той гори като факел. Невероятни разрушения и невероятно много жертви. Някой ще каже - така е на война. Но няма да е напълно прав, защото американците се славят с избиването на цели градове и на несметно количество цивилно население, и то по особено жесток начин. Да си спомним за Хирошима и Нагасаки. Ще ми се да цитирам тук редове от мой приятел и поет - Любомир Захариев:
"Генералите, които заявяват,
че незначителни са загубите
грешат.
Един-единствен мъртъв
за някого е струвал всичко!"
Поздравление за умелото перо! -
Благодаря за оценката и коментара, Руми!
Да се надяваме скоро да разберем... -
Въздействието на разказът ти е много силно, Стойчо! Всяка емоция се усеща, картини се раждат пред очите на читателите! Тръпна в очакване на продължението!
-
Благодаря ви за хубавите думи Елиза 13 и Костадин!
Приемете моите сърдечни поздрави и пожелания за успех! -
Поклон Стойчо,моите най-искренни поздрави,в очакване на продължението съм.
-
Поздравления за трогателните и въздействащи редове, Ranrozar!
" И вместо униние и мълчание, някъде откъм кърмата прийде и влезна у душата "Реквиема" на Верди с неговата минорна тоналност и скръбен зов за сбогом! Бианка внесе и нещо от италианската традиция. Един компакт диск с ритуална за погребения музика, превръщаше момента в действително убедителен за случая начин, да запомним наш Миле подобаващо..."
Мисля, че Бог е подарил музиката за да действа по един целебен и освобождаваш начин в живота на хората във всякакви моменти. Искрени поздравления и за тази част, Ranrozar! -
Благодаря ви Даниела, Силвия и Станислава за вниманието и коментарите!
Ех, има много истина и трудно прикрито емоционално състояние при писането,но се радвам,че съпреживяваме заедно.😘😘😘 -
Очаквам вече следващата серия!
Жива картина с внушения и послания, Адмирации! -
Със сърцето си разказваш, Стойчо, а това няма как да не ме направи съпричастна, макар и като страничен слушател. Казвам слушател, защото не усещам, че чета. Разказвай, не спирай.
-
Стойчо, не случайно Бог ти е пъхнал перо у рАце - за да предадеш интересен размисъл с лекота:
"Това ме покърти и аз се неутешимо разридах, защото се усещах, като осъден от времето на динамичните промени и различните години между батко Самуил и моя милост. Той се беше родил през 1925г.; видял ( макар и като млад!, трагичните събития на Втората всемирна война), Последвалите гладни следвоенни години; женитбата за първата си севда Косара и нейната смърт при раждането на мъртвото им дете"...
Поздравления и от мен! -
Благодаря за оценката, Георги! Обичам да миксирам литературните стилове.Стремя се да преминавам в различни регистри на тоналност в душевната нагласа на човек.Сиреч,"пиша тъй, както умея!", като цитирам Вапцаров, защото после ще ви разкажа тук и за неговата"македонска поезия"...😋
-
Благодаря за оценката и коментарите!
👼 13 и Елка, животът е, нещо велико и всеобхватно,а смъртта е част от живота...
Приемете моите сърдечни поздрави и пожелания за успех! -
Чета с интерес. Много увлекателно разказваш, Стойчо!
-
Хубави разсъждения, превръщащи пътеписа в есе за...човека, най-общо казано...
-
Много вълнуващ разказ! Нещата от живота - "докато се понагласят работите, поглеж (!), остарял..."! Поздравления, Стойчо, много ми харесва!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Мило ми е да пиша за мили неща...