11.11.2011 г., 13:40 ч.

Теория на относителността 

  Проза » Други
437 0 1

Оставяйки си искра надежда за бъдещето – всичко изглежда по-лесно. Живеем на бързи и енергични тактове за да можем по-скоро да видим това ми ти бъдеще. Всеки един нов хубав ден е с една крачка по-голяма вероятност до бъдещето, което искаме. А всеки лош трябва да ни мотивира да се стремим към съвършенство.

Губим, получаваме, искаме, премисляме, губим, получаваме, искаме, премисляме, губим, получ... Ето това ще е една от истините за живота, които колкото по-рано разберем – може би толкова по-лесно ще разберем заобикалящия ни свят и може би малко по-малко ще се ядосваме. Всичко рано или късно се връща и това, което е нужно от нас, е да го посрещнем с достойнство и да го изпратим с такова. Е, уви невинаги можем да предвидим кога е време за битка и кога леко да се изместим встрани за да поемем по-леко удара.
Миналото няма как да не е част от живота ни. То лесно отново може да стане и бъдеще, но дотогава трябва да поживеем малко и в настоящето и знае ли се – може и да застигнем скоро това минало бъдеще.

© Йордан Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??