Терапия - ч.1
Сряда 9 ч. 30 мин.
Слънцето срамежливо си пробиваше път между високите дървета, чиито клони се преплитаха и образуваха арки над добре поддържаните алеи в парка.
Чисто е! Зелено и красиво! Като добре гледано дете!
На паркинга имаше много коли, но правеше най- много впечатление табелата, поставена на местото за паркиране “ За коли на инвалиди“.
„ Ако вземеш тук моето място, вземи и моята инвалидност! Подарявам ти я! “
Звучеше като проклятие, но имаше ред!
В голяма, слънчева зала с огромни до тавана прозорци имаше доста хора. Все в напреднала възраст. Стояха върху наредените предварително столове с високи облегалки и с вперени очи в мъжа, в средата на стаята, изправен до рояла, слушаха напътствията му.
Чуваше се единствено неговият топъл и мелодичен глас.
– Дами и господа, добре дошли на първият ни сеанс по терапия! Ще има и музика на живо, но засега, да се научим как да дишаме,,,
Седнете удобно на столовете, моля! Гърбовете ви да опират плътно облегалката на стола ви...Поставете краката си върху пода, един до друг, но без да се допират...
Сряда 9 ч. 30 мин.
Господи, какъв ден!
Лекциите в университета ще започнат скоро, но със спечелените пари от работата в магазина през съботните и неделни дни, Жан- Пиер си купи най- после колело! Дори му останаха и няколко дребни ...Вчера бе видял в една антикварна книжарница, два свитъка с много стари партитури за глас и пиано. Купи ги! С последните си пари, с рестото от колелото...Нищо, все може да му потрябват някога, а и не тежат...
Когато се прибра в квартирата си, на дом. телефон имаше съобщение от Жаклин, момичето което обичаше, а тя все го ревнува, най- вече от пианото ( не разбираше, че за да е поне на средно ниво като пианист, трябва да свири по 5,6 часа всеки ден) !
Гласът ѝ се разнесе в стаята, от записа на телефона.
– Тръгвай веднага! Вземи си партитурите от Хендел, Бах и...все от тия...отдавно умрелите композитори и тръгвай веднага! Търсят пианист в замъка за възрастни хора! За някаква терапия! Не изпускай шанса! Можеш! Вярвам в теб! Адресът съм написала на gsm - а ти! Погледни го! Успех! Ще се чуем! Обичам те!
– Ама че команда...- си помисли Жан- Пиер, видя къде се намира замъка. качи се на колелото си, заедно с партитурите от “ отдавно умрели композитори“ ( както казва Жаклин), не забрави и току- що купените ноти и...тръгна! Предстояха му 2 часа въртене на педали!...
Когато пристигна, Жан- Пиер влезе в залата, огледа насядалите хора по столовете и се заслуша в равномерният тон на правения мъж до рояла.
– А, ето го най- младия между нас! Добре си дошъл и сядай на работното си място! Надявам се, че носиш някави ноти, или знаеш всичко на изуст?...
– Не, не, нося! В мен са! Хендел, подходящо ли е?- и засвири.
В залата се разнесоха тежките акорди на произведение от Г. Ф. Хендел, а гласът на водещия , монотонно се разля над тях...
– Вдишваме...задържаме...бавно издишваме...вдишваме...задържаме...бавно издишаме...вдишваме...през ноздрите, с корема, не с гърдите...задържаме...издишаме...бавно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Друмева Всички права запазени
