Тези са българи
Към тази история ме върна една малка пластмасова карта за отстъпка във верига от травъл хотели, свряна най-долу в жабката на колата. Почиствах и изхвърлях разни непотребни касови бележки и стари квитанции. Поколебах се дали да я изхвърля, или да я запазя. Все пак я изхвърлих. За мен беше ненужна като останалите хартии. Но си обещах да напиша за спомена, който пробуди този къс пластмаса. Заедно с преживяното, в главата ми изплува незнайно откъде, и един стар виц за наивния, стар английски лорд с неговата безусловна вяра в доброто английско възпитание. Двете неща са в логическа връзка. И то каква?!
Вица не бих си позволил да го разказвам, само ще цитирам лорда. Изревал накрая той като шотланско пони от яд и написал писмо до българския си приятел.
,,Éб..м ти ,,Форд,,-ό !!! Éла си зéми шóпо!,,
Мисля, че е ясно за кой виц става дума.
Бяха ранните години на промяната към Незнайното. Бях с една група търговци на стари коли. Купихме стари автомобили от Холандия и се прибирахме ...