Тези са българи
Тези са българи
Към тази история ме върна една малка пластмасова карта за отстъпка във верига от травъл хотели, свряна най-долу в жабката на колата. Почиствах и изхвърлях разни непотребни касови бележки и стари квитанции. Поколебах се дали да я изхвърля, или да я запазя. Все пак я изхвърлих. За мен беше ненужна като останалите хартии. Но си обещах да напиша за спомена, който пробуди този къс пластмаса. Заедно с преживяното, в главата ми изплува незнайно откъде, и един стар виц за наивния, стар английски лорд с неговата безусловна вяра в доброто английско възпитание. Двете неща са в логическа връзка. И то каква?!
Вица не бих си позволил да го разказвам, само ще цитирам лорда. Изревал накрая той като шотланско пони от яд и написал писмо до българския си приятел.
,,Éб..м ти ,,Форд,,-ό !!! Éла си зéми шóпо!,,
Мисля, че е ясно за кой виц става дума.
Бяха ранните години на промяната към Незнайното. Бях с една група търговци на стари коли. Купихме стари автомобили от Холандия и се прибирахме през Германия. Преходът е доста рискован и изнервящ за новак.
Автомобилите на първите се движат с максималната скорост за магистралата,
за последните шофирането се превръща в нескончаема каскада да настигне
основната група. Това е така, защото не сме само ние на пътя, бих казал, че той е препълнен през светлата част на денонощието. Но, не за това става дума...
Пристигнахме в Франкфурт на Майн малко преди здрач. Спряхме на паркинга на въпросната травъл верига. Според плана, тук трябваше да пренощуваме и да се изкъпем в банята към веригата. Бях се сближил с един от групата, бивш сержант от армията, той ме известяваше за предстоящите събития. Бях му безкрайно благодарен, че не се налагаше да разпитвам някой друг. Повечето бяха постоянно намусени. Тази смешна сериозност ги правеше значими в собствените им очи и джамбазката среда. Всяко друго поведение би изглеждало ,,леко,, за техните представи.
- Приготви си нещата за баня - ме предупреди Стоян, така се казваше сержантът, докато се разтъпквахме около колите и палехме цигари.
- Ще бъдеш с мен - допълни той.
- Добре, след малко съм готов - казах аз - Ти само ми дай знак.
Мина доста време, преди Стоян да ме потърси. Банята беше с две кабини, а ние бяхме около дванадесет човека. Влезнахме в предверието и зачакахме своя ред. Тук Стоян започна да ме инструктира.
- Виждаш, че влизането става с монета от две евро. Пускаш монетата и турникетът се отключва. Но това не е нашият начин...
Недоумявах какво ми говори. Той схвана какво става в главата ми и многозначително посочи към двамата пред нас. Бяха от групата.
- Само гледай и прави като тях! - каза със сериозен глас той - Моля те, от името на останалите, не си и помисляй за друго!
- Добре! - казах заинтригуван.
В чакалнята влезе млад немец. Типичен представител на северната раса - рус, добре сложен. Остави сака си на пода и се отпусна на близката пейка, в очакване да му дойде реда. Огледа се за броя на хората и направи справка с часовника. Бяхме четирима българи и той. Разговорите между нас се подновиха и забелязах, че немецът остана леко озадачен. Не разбираше навярно нищо от разговора и сигурно се чудеше -,,Откъде ли са тези?,,
Двамата преди нас се изправиха в очакване. Човекът, обслужващ кабините, ги почисти и кимна към тези, които бяха на ред. Бях целият в слух и зрение.
Един по един нашенците се провряха под турникета, здрависаха се с обслужващия кабините и потънаха зад вратата на предверието. Бях смутен. Погледнах въпросително Стоян.
- Видя, нали? - без увод каза той.
Успях все пак да кимна.
- Държиш в ръката едно евро, здрависваш се и еврото остава в ръката на другия. Просто! Знаеш ли колко време и усилия ни трябваше за това?
- Той вижда, че си един от нас, aко влезеш по нормалния начин, ще прецакаш
всички. А ние сме тук всяка трета седмица. После няма да има друг начин - ни с хвърчене, ни с пълзене - две евро завинаги.
Забелязах, че немецът се облещи при гледката на пълзящите. Веждите му полетяха към тавана.
- Also los geht?* - попита той обслужващия.
- Nein, Herr!** - смутолеви човекът - Diese sind Bulgaren.***
- A-a-aaa!
Немецът или нямаше думи, или прие това за нормален начин, българите може така да го правят в родината си. Немска му работа...
Дойде и нашият ред. Стоян ме пусна да мина първи... да не сбъркам нещо. Не сбърках. Не можех да постъпя ,,непатриотично", нали?
p.s. Картата получих в кафето, след като изпих няколко кафета.
Не ми влезе в работа. Ние си получихме намалението по другия начин.
Also los geht *- Така ли се влиза?
Nein, Herr!**- Не, господине.
Diese sind Bulgaren.*** - Тези са българи.
© Запрян Колев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ех...абсурдно е да твърдя, че целият народ е минал пълзешката там(макар, че формално така може да бъде разбрано).Историята е истинска.И е показателна къде отива по-голяма част от енергията ни.Тук ще ползвам знаменателя- той определя живота ни-за другите с различения избор,трябва да напишем друга история.Човека е много,много сложна съвкупност от дадености и условности.Няма присъда... не наресвам фалша на официозността и се опитвам да кажа, че имаме много неща за изправяне.Благодаря,че намина!
-
"Diese sind Bulgaren"
... под общ знаменател
-
Благодаря,приятели!
Ивон
Маги
Сиси
Тъжно, но истина...
-
Много тъжно !!!
-
за жалост...тъжна реалност..
замисли ме, Запрян..може би това
някой ден ще се промени...зависи от нас..
сърдечен поздрав за теб. -
Тъжно ме усмихна, Зап! С поздрави!
-
Благодаря,приятели!
Ваня
Петя
Кръстина
-
Умееш да разказваш талантливо!
ПОЗДРАВИ! БЪДИ! -
!!!
-
Интересен разказ! Поздрави, Зап!
-
Благодаря,Чоно!
-
Благодаря,приятели!
РуменБез думи!!!
ТаняНе сме всички, но май сме топящо се малцинство...
ГаляЖив дявол, на евтини дяволии...
Поздрав на всички! -
Жалко и тъжно! Не всички са(сме) такива, но...слава!
Поздрав! -
Здравейте,приятели!
Това е положението, за едни смешно , за други тъжно...
Весе
Джуджи
Елена -
..........!
-
Мен пък ми стана тъжно, за славата, която ни се носи
" - Тези са българи
- A-a-aaa! "
Поздрави, Зап!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
