Ти
Познах те.
Познах те още щом те видях.
Ти не си от тук, не и сега.
Не знам какво се случи и как ме промени.
Едно докосване и се издигам.
Издигнах се над себе си, така близо до теб.
Толкова се страхувах да не те загубя, че плачех, когато ме прегръщаш.
Но страхът изчезна в твоите очи.
Трябваше да те срещна, за да спреш дъха ми, за да ме накараш да се смея.
Сега трябва да се науча да живея без теб.
Аз ще пазя спомена за теб в сърцето си, ще нося твоето ухание по кожата си.
Познах те.
Познах те още щом те видях.
Знам, че искам само теб.
Да ме накараш да те имам, да те помня.
Колко време ще е нужно да се науча да ми липсваш?...
Ако можеше да бъде лесно сега, когато те познах, сега, когато ме накара да обичам.
Познах те.
И моля те, спри, само миг, за да се усмихна преди да си заминеш.
Защото ти не си от тук и твоето място е само в моите мисли.
Ти не ми принадлежиш.
Не принадлежиш на страха и времето, което ще ни раздели.
Познах те.
Ти не си от тук, не и сега.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Невена Милчева Всички права запазени
)))
