Ти си там. Но не при мен, далеч си. И не подозираш за нещата, които искам да ти призная, нали… Има ли значение? Едва ли. И все пак ще ти кажа. Имам нужда от теб. Искам те, до мен, при мен, с мен. Искам да те гледам, да ти се усмихвам и да ти се любувам, а ти скромно да навеждаш глава. Искам да слушам гласа ти, нежния ти глас… който ми казва (всъщност какво?) … Не зная, но и не е от значение. Не спирай, цялата съм в слух. Остани при мен, хвани ме за ръката. Погледни ме в очите, усмихни ми се… дари ме с прекрасната си усмивка. Моля те. Моля те… само тази вечер. А утре ако искаш си я върни обратно. Подари ми себе си, а на следващия ден си тръгни. Не съм егоистка, не те искам само за мен. Просто те искам сега. Имам нужда от теб сега. Обичам те сега. И се надявам да ме разбереш… опитай се, не е трудно. Ето, помагам ти. Казвам ти го: обичам те. Това е. Две прости думи, в които не се крие нищо дълбоко. Освен чувствата ми, в случай, че имат някаква стойност за теб. Сложно е. Всъщност е много с ...