Стоя на приглушена светлина... в стаята, сама. Слушам ритмична музика и се наслаждавам на света. До мен... и не само, а навсякъде около мен – тишина. Говорим с нея за толкова много и различни неща. Аз я питам, тя ми отговаря с думи, две или една, а понякога дори и без това. Казвам ù колко е различен сега светът, а тя ми казва, че и занапред ще е така. Казвам ù колко са различни и хората сега, а тя отново шепне същите слова: "и занапред ще е така". Казвам ù толкова много неща, а тя все същото – и занапред ще е така. Питам я... докога ще отговаря така, а тя: "ето, виждаш ли защо съм тишина? Затова съм тишина! И от тогава до сега аз все мълча... и занапред ще е така!