31.08.2007 г., 17:47

Тиха лудост

1.1K 0 7
1 мин за четене
   С кокетни крачки излязох навън и тръгнах към офиса.Бях в превъзходно настроение,слънцето галеше нежно лицето ми, лек ветрец си играеше с кичур от косата ми,а в главата ми се изнизваха тротоарните картини и ми вдъхваха още доза оптимизъм.Продавачката по навик ми се усмихна приятелски,когато и подадох пари за кутия цигари, и ми пожела приятен ден.Закрачих бавно край лъскавите магазини ,а очите ми шареха по витрините в търсене на поредната ми 'блестяща находка'.Естествено, не пропуснах възможността да огледам отражението си, и доволна от видяното да се усмихна.Нещо обаче прикова вниманието ми - зад самодоволната ми усмивка видях две очи, от които настръхнах.Обърнах се рязко и я видях...Лежеше в ниска улична саксия,беше мръсна,с ужасно спластена коса,облечена явно с всичките си прокъсани дрехи,включително дълго зимно палто -вероятно най ценното ,което имаше.Силното юлско слънце не и бе попречило да го носи с гордост.
Бе се сгушила и се прозяваше - по всичко личеше ,че тази саксия е била квартирата и за последната нощ,а може би и за предната...Не бях а забелязала досега.
Усмихна се ,а усмивката и беше някак ужасна,в нея нямаше радост,нито дори ирония-това бе най-празната усмивка ,която съм виждала,а в очите и имаше само една тиха лудост...Няма да забравя тези очи.
Тази сутрин не се огледах във витрините на лъскавите магазини.Очите ми потърсиха онази жена,но саксията беше празна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...