Тиха лудост
1 min reading
С кокетни крачки излязох навън и тръгнах към офиса.Бях в превъзходно настроение,слънцето галеше нежно лицето ми, лек ветрец си играеше с кичур от косата ми,а в главата ми се изнизваха тротоарните картини и ми вдъхваха още доза оптимизъм.Продавачката по навик ми се усмихна приятелски,когато и подадох пари за кутия цигари, и ми пожела приятен ден.Закрачих бавно край лъскавите магазини ,а очите ми шареха по витрините в търсене на поредната ми 'блестяща находка'.Естествено, не пропуснах възможността да огледам отражението си, и доволна от видяното да се усмихна.Нещо обаче прикова вниманието ми - зад самодоволната ми усмивка видях две очи, от които настръхнах.Обърнах се рязко и я видях...Лежеше в ниска улична саксия,беше мръсна,с ужасно спластена коса,облечена явно с всичките си прокъсани дрехи,включително дълго зимно палто -вероятно най ценното ,което имаше.Силното юлско слънце не и бе попречило да го носи с гордост.
Бе се сгушила и се прозяваше - по всичко личеше ,че тази саксия е била квартирата и за последната нощ,а може би и за предната...Не бях а забелязала досега.
Усмихна се ,а усмивката и беше някак ужасна,в нея нямаше радост,нито дори ирония-това бе най-празната усмивка ,която съм виждала,а в очите и имаше само една тиха лудост...Няма да забравя тези очи.
Тази сутрин не се огледах във витрините на лъскавите магазини.Очите ми потърсиха онази жена,но саксията беше празна...
Бе се сгушила и се прозяваше - по всичко личеше ,че тази саксия е била квартирата и за последната нощ,а може би и за предната...Не бях а забелязала досега.
Усмихна се ,а усмивката и беше някак ужасна,в нея нямаше радост,нито дори ирония-това бе най-празната усмивка ,която съм виждала,а в очите и имаше само една тиха лудост...Няма да забравя тези очи.
Тази сутрин не се огледах във витрините на лъскавите магазини.Очите ми потърсиха онази жена,но саксията беше празна...
© Яна Вълчева All rights reserved.
