> ... опитах се да и помогна, тя затъваше. Открих, че я е страх и проблемите валяха. Къде бях аз? Там до нея, гледах я през ледена стена. Тя танцуваше на своя гроб. Аз бях неин пълен роб, но тя затъваше. Аз бях там и гледах как се сриваше стената. Стоях на плажа и гледах залеза без звук. Опитах се да я намеря, но тя затъваше. Не знаех коя е, но бях с нея. Тя винаги гледаше с влажни очи, на никого не показваше свойте сълзи. Ръка само аз и подадох. Тя бе песъчинка в морето, докато не се скри небето...
> Тя затъваше...
> КАКВО ТРЯБВАШЕ ДА НАПРАВЯ, ЗА ДА БЪДЕ ЩАСТЛИВА???
> Когато веят бури, да крещя ли? Когато пеят ангели, да полетя ли?
> Не успях! Аз просто там до нея стоях и гледах.
> Тя затъваше...
> Но никой за помощ не извика. Тя знаеше, че е сама, дори и мене не видя. И замълча нощта, и срина се света пред нейната душа. Само аз останах след смъртта като спомен да лежа в кръвта!!!