Тихата смърт
... опитах се да и помогна, тя затъваше. Открих, че я е страх и проблемите валяха. Къде бях аз? Там до нея, гледах я през ледена стена. Тя танцуваше на своя гроб. Аз бях неин пълен роб, но тя затъваше. Аз бях там и гледах как се сриваше стената. Стоях на плажа и гледах залеза без звук. Опитах се да я намеря, но тя затъваше. Не знаех коя е, но бях с нея. Тя винаги гледаше с влажни очи, на никого не показваше свойте сълзи. Ръка само аз и подадох. Тя бе песъчинка в морето, докато не се скри небето...
Тя затъваше...
КАКВО ТРЯБВАШЕ ДА НАПРАВЯ, ЗА ДА БЪДЕ ЩАСТЛИВА???
Когато веят бури, да крещя ли? Когато пеят ангели, да полетя ли?
Не успях! Аз просто там до нея стоях и гледах.
Тя затъваше...
Но никой за помощ не извика. Тя знаеше, че е сама, дори и мене не видя. И замълча нощта, и срина се света пред нейната душа. Само аз останах след смъртта като спомен да лежа в кръвта!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Всички права запазени
