Стария Дук прекарваше поредната си вечер сред приятели в Тихото. Въпреки щурата веселба успяваше да долови звънливо крещящия глас на дъщеря си, хабяща с ентусиазъм калената си нервна система, докато обслужваше отбраната клиентела. Най-благо на душата му ставаше като чуеше закачливо предупредителните фрази близо до ухото си от сорта на „ тате ше ти спирам пиенето“! Дука притежаваше способността да чува и усеща събития недостъпни за повечето хора, като ясно можеше да ги разграничи от общото ниво на неописуемата лудница около него. Например изскърцването на една от пантите на крилатите врати винаги загатваше че някой влиза или излиза. Ако след скърцането следваха мощни викове и размяна на реплики значи влизаше наш човек. Често някои от редовните клиенти направо отваряха вратите с шут или просто не уцелваха някое от стъпалата преди тях и направо се строполяваха по корем в помещението, предизвикващи бурен смях и наздравици. Този път обаче ситуацията се различаваше от обичайното. Изскърцване ...