Кръвта му кипеше. Беше до толкова побеснял и раздразнен, че направо можеше да убие някого. Ръцете му трепереха от нерви, а вените му се бяха разширили и изпъкнали. Усещаше как една огромна топка се е запречила в гърлото му и не му даваше да диша. Задушаваше се. Цялото му лице пламна. Стисна зъби, затвори очи и сви ръцете си в юмруци. Беше изгубил всякакъв контрол над живота си. Нямаше си и идея какво се случваше в него. Цареше хаос и безпорядък. За капак, сякаш всичките му познати се бяха обърнали срещу него. Не можеха да го познаят, а пръстът им бе вечно насочен към него. От ден на ден, той се чувстваше все по-неразбран, и все по – самотен. Нямаше си нищо и никого.
Преди време в гърдите му биеше едно топло и голямо сърце, но хората намираха начин да го използват за своя изгода. Качваха му се на главата, опитваха се да го манипулират, да си наложат мнението и какво ли още не. На практика искаха да контролират живота му. В началото той не забелязваше това. Беше прекалено наивен и добър, ...