2.12.2008 г., 22:15

Тишина

1.2K 0 1
1 мин за четене

Вечер, когато всички спят, аз не мога да заспя и сънят сякаш бяга от мен. Опитвам да затворя очи, но пак оставам будна. Тогава сядам в тишината на нощта и подреждам мислите си. Изписвам ги с трепета на пръстите си, трепет, който ти познаваш добре. Чувам сърцето ми да бие и бавно да отмерва дългите минути и часове до сутринта. Такива нощи са ужасно дълги и самотни. Мисли за нещата, които искам да направя. Толкова са много. Искам да отида на края на света и да извикам силно и с вик да разкъсам тишината. Да изкажа душевността си и да освободя всичко, което е събрало сърцето ми. А после притихнала, останала без дъх, ще се събудя за нов живот. Искам да споделя колко много чувства е побрала душата ми - за болката, която съм изпитала, сълзите, които съм изплакала, за надеждите и копнежите, за страстта, очакванията, нежността и обичта... Да напиша за ада, през който преминах преди години, за безсилието да променя нещата  и надеждата, която винаги идва да ми докаже, че си струва да се бориш до край  и че всеки има своето право на лично щастие. Какво е щастие? Преди да го познаем, трябва да сме стигнали дъното, а утре  може да сме на върха. Колко може да носи едно човешко сърце откъм чувства и емоции? Много може да понесе една човешка душа. Няма граница... Има моменти, в които сърцето ми се разкъсва силно и болезнено и не мога да спра да чувствам болката на хората около мен. Душата ми не е попивателна и изживявам всичко хубаво и лошо с тях. Така останала без сили, споделените думи ми носят облекчение и имам нужда от едно безмълвно присъствие до себе си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз се чуствам така ..понякога и сред хората което още по-зле..

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...