(Вече съм у дома)

    Бяха настанени в голям апартамент с две спални. Проснаха се облекчени върху леглата си. Беше време за душ, последван от продължителна дрямка. Транс прескочи директно към дрямката и Яна остана с цялата вана на разположение. Заспа моментално щом лицето му докосна възглавницата. Тя се потопи в горещата вода и се отдаде на релакс. Цареше мир и тишина...Докато още някой не реши да се включи. Рио Парис и Жан Буено имаха за задача да елиминират Яна и Транс веднага след настаняването им. Кайро не се нуждаеше от пречки. До последно искаше единствено Симеон, и никой друг. Това което Рио и Жан щяха да заварят обаче, щеше да ги накара да подвият опашки и потърсят най-близкия изход от сградата. Малко преди да се присъединят към Симеон, Луис Янски – с кодовото име ‘Кук’ и Джак Томбо – с кодовото име ‘Марион’, вече бяха разбрали къде ще отседнат двете ‘протежета’ на Релик и се бяха заели за работа. Рио изчака Транс да заспи дълбоко, и когато усети че може да действа се показа изпод леглото. Движеше се като влечуго, без да издава нито звук. 
    - Идеално! Даже е заспал по корем. – помисли си, и бавно извади ножа си за дране на елени, който ползваше обикновено докато работи.
Пръстите се увиха здраво около дръжката, но точно тогава усети движение между краката си. Погледна и видя заглушител насочен право към челото му. Лицето му дори закъсня да реагира с изненада. Мозъкът му и части от черепа вече капеха от тавана. В банята се разигра почти същият сценарий. Точно когато Жан отгърна завесата на ваната, нещо в ситуацията не беше наред. Вместо голото тяло на Яна, във водата лежеше облечен в черно маскиран мъж.
    - И това ако не е принцът дошъл да ме събуди с целувка... – беше изпращащото слово на Луис, като след това по същия начин запрати пълнежа от главата на Жан Буен по плочките.
    Яна и Транс стояха в средата на гостната и не знаеха как да реагират. Спасителите им все още чистеха след поразията която сътвориха и дори не забелязваха присъствието им. Пред балкона бе спусната платформата, с която чистачите на прозорци слизаха от покрива на хотела. Луис и Джак натовариха телата, дадоха странен сигнал с ръце и цялата каша вече я нямаше.
    - Ще ни извините, но е време да бягаме. – каза Джак, след което си пролича че им се усмихва изпод маската си.  

                                                                    ОБРАТНО В КВАРТИРАТА

    - Луис, ти сигурен ли си, че се погрижихте за Рио Парис и Жан Буено? – с леко притеснен тон започна Релик.
    - Защо? Кой се обади току - що?
    - На дисплея се появи името ‘Рио’ – му отвърна Релик.
    Тримата се спогледаха. Ситуацията се усложняваше. Никой от тях не беше наясно с допълнителни играчи или хора наети от Кайро за всеки случай. Точно тогава на улицата спря бял Рейндж Роувър, от който слязоха шест големи мъжаги.
    - Ти виждаш ли това, което и аз виждам? – се обади Джак.
    - Тези да не са объркали адреса? – добави Луис.
    - Не ми се вярва. Явно Кайро се е подготвил по-добре отколкото очаквах. –к аза Симеон и им хвърли поглед в знак да се оттеглят по стъпалата нагоре.
    Шестимата се втурнаха след тях и откриха огън. Стълбите постепенно ставаха на трески. И тримата се хвърлиха в кабинета на Кайро. Захвърлиха тялото му и залостиха вратата с креслото.
    - С какви муниции разполагаме, Джак? – попита Релик.
    - Към края сме. Единствено разполагаме с четири гранати и две димки.
    - Видяло се е, че ще импровизираме. – добави Луис.
    Отдръпнаха се от вратата и зачакаха. Шумът от стъпки спря и единствено се чу многократното презареждане. Джак свали видео екрана от стената и го положи на земята, след което и тримата застанаха зад него.
    - Мятай димката, идиот такъв! Какво чакаш? –  развика се Джак на Луис. 
Димката спря  пред креслото и експлодира. Димът обгърна целия кабинет. Имаха достатъчно време да поемат дъх и да се притаят. Започнаха да стрелят по бравата и момент след това нахлуха. Започнаха да кашлят, някои се разпсуваха. За нещастие някой забеляза сваленият на земята видео екран и започна да изпразва пълнителя си в него. Две фигури светкавично се изнизаха иззад него и нападнаха шестимата. Релик се залови с по-едрите, а Джак с другите трима. Ръкопашният бой беше последната опция. Използваха мъглата и се целеха единствено в жизнено важни места. Успяха да усучат вратовете на четирима. Последните двама бяха повалени от Луис, който използва видео екрана като оръжие и ги халоса с колкото сила имаше. В следващите няколко минути не спря да ги налага докато не му се скъсаха ръкавиците. Опитите на Релик и Джак да го спрат бяха неуспешни. 

    - Знаете, че не мога да гледам мъртъвци с доволни изражения на лицата.

 Слязоха по стълбите и завариха Брани Яга все още да лежи в безсъзнание до телата на Садо и Мани.

    - А с него как ще процедираме? –попита Джак.

    Луис се приближи и опря пръст в шията му за да намери пулс. Нямаше нищо.

    - Този отдавна си е заминал. Явно  прекалих.

    Релик и Джак го погледнаха по такъв начин, сякаш още малко многоточия щяха да се появят на мястото на очите им.

    Излязоха навън и започнаха да търсят удобен маршрут, по който да тръгнат.

    - Ние сме към летището, Карма. Не ти ли се тръгва с нас? Мислехме да отскочим до Япония. Казват че минералните извори си ги бивало. –започна Луис.

    - Да. Защо не дойдеш? Двете хлапета които търчат след теб все още имат много живот пред себе си, не ги въвличай все още. Ще си починем активно, ще се натопим в носталгия, ще пием, ще се сбием с местните. Точно както правехме в армията. – каза Джак.

    - Трябва да се видя с някого, момчета. Някой, който ме чакаше прекалено дълго да се завърна. Разберете ме. Той е единственото семейство, което ми е останало.

    Двамата му се усмихнаха лъчезарно и без да изрекат каквото и да е, се обърнаха и хванаха пътя. Обратно в хотела, Яна и Транс вече напуснаха стаите си и чакаха на входа. Такси се зададе и спря точно пред тях. Прозореца на задната седалка се смъкна и отвътре се показа ухиленото лице на Симеон Релик.

    - Човекът няма да чака. Скачайте! Искам да ви заведа някъде.

    Улицата беше все същата, точно както си я спомняше. Къщата беше същата, бяха я пребоядисали и отново ползваха все същото небесно синьо – любимият цвят на Стефан. Слезнаха от таксито и се насочиха към входната врата. Релик стоеше с насочен пръст към звънеца, но се колебаеше. Тогава Яна го побутна и приветливата мелодия се разнесе из преддверието. Вратата отвори възрастен мъж, който все още не се бе сбогувал с естествения цвят на косата си. Надигна поглед и се втренчи в Симеон.

    - Кучи син...Наистина ли ти трябваше толкова време?

    Релик не обели и дума.

    - Сега ще го извикам. Не влизай вътре. – отвърна старият господин.

    Момента, в който се обърна към стъпалата, на тях вече стоеше младо момче. Слезе и се насочи право към чакащите пред вратата. Спря се пред Релик и го погледна право в очите, които вече преливаха от сълзи.

    - Знаех, че няма да ме оставиш завинаги. Бях сигурен, че един ден ще те видя изправен точно тук на входната врата. Никога не загубих надеждата, татко... – каза Стефан и силно прегърна баща си.

    Яна вече плачеше върху рамото на Транс, който също изглеждаше, че прелива от емоции и трепереше пред сцената на тази дългоочаквана среща между баща и син. Симеон Релик успя да разчисти сметките си с Кайро Плъвдин, прибра се при семейството си и остана там, докато не почина на преклонната възраст от деветдесет години, ограден от четирите си внука, с които го ощастливи Стефан. А що се отнася до Транс и Яна. Те успяха да настигнат Джак и Луис, и се присъединиха към приключението им.
 

Това произведение посвещавам на дядо си, който беше един истински супер герой в очите ми докато растях.
 

Симеон Атанасов

(1930 – 2014)

 

-КРАЙ-