Той
1.2K
0
0
Вятърът погалваше косите му със своя нежен полъх, носейки ухание на морски пари, лято, и на нея...
Той се взираше - дали в някой и друг слънчев проблясък сред хладките вълни, или пък изследваше хвърковатите капчици, пътешестващи със бриза. А съзнанието му бе далеч...
И не тревоги мъчеха ума му, нито пък бреме приютяваше сърцето. Просто повеят понасяше душата му по ритъма на своята мелодия в лек валс.
И все пак той водеше танца. Стигаше само да прокара пръсти връз морското дихание,
днес негова любима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
