13.07.2019 г., 20:16 ч.

Той 

  Проза » Разкази
592 1 4
1 мин за четене

 


          Гледаше екрана и не вярваше на очите си. Всичко което си бяха писали през последните осем години беше изтрито. Всичките мили думи, стиховете, които беше написала за него, всичко, всичко беше изтрито. Сякаш никога не беше съществувало.
          Сърцето му спря, после нерешително удари един два пъти, сякаш не знаеше какво да прави и после тръгна отново. Явно беше решило нищо да не му спестява...
           В началото си пишеха с часове, после сложиха микрофони и камери, гледаха се и разговаряха. Накрая си говореха само по телефона и компютъра стана излишен, а след това дойдоха внучките. След втората Тя престана да се обажда по телефона. А когато той се обаждаше,  след минута се чуваше детски глас:
          - Бабо, бабо!  - И разговорът приключваше...
          А сега това. Всичко което си бяха писали през последните осем години беше изтрито. Всичко.
          След три дни събра в един чувал: компютъра, монитора, микрофона, камерата, тонколоните, дори кабелите и ги изхвърли в контейнера. Но болката в сърцето не си отиваше. Не беше заради децата. Вече беше сигурен, че си е намерила някой...
          След месец отиде на черква.

Запали свещ и с часове се моли за нея.

За нея! Да бъде щастлива!...
         
         

© Аластор Всички права запазени

Специален приятелски поздрав към brinne – Мариана Бусарова и Петър1– Петър Димитров
Очакваше я. Казваха, че е неземна красавица. Но никой не беше виждал лицето й. Била с царско потекло от древен Египет. Имала нежна кожа като лотосов цвят и се движела с грацията на антилопа.
Злите езици говореха, че ...
  929  18 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми.
  • Благодаря Ви за коментарите.
    brinne (Мариана Бусарова) - Много по трудно е да гледаш щастието на тази която обичаш с някой друг и това да те прави щастлив...
    troia (Катя Иванова) - Още докато четях "Тя" - "Той" се роди в главата ми като обратното на твоя герой който си избожда очите.
    palenka (Пепи) - Ооо, виртуалните пътища не са неведоми. Доста добре са изследвани и в основата си всичко е психология и статистика, а всички ние сме като опитни мишки в лабиринта на Нета
  • Аластор, чудесно разказче. Когато човек обича истински е способен на всичко, дори на раздяла.
    Странно е как Тя те е вдъхновила за Той.
  • Неведоми са пътищата виртуални...
Предложения
: ??:??