Той
1 мин за четене
Гледаше екрана и не вярваше на очите си. Всичко което си бяха писали през последните осем години беше изтрито. Всичките мили думи, стиховете, които беше написала за него, всичко, всичко беше изтрито. Сякаш никога не беше съществувало.
Сърцето му спря, после нерешително удари един два пъти, сякаш не знаеше какво да прави и после тръгна отново. Явно беше решило нищо да не му спестява...
В началото си пишеха с часове, после сложиха микрофони и камери, гледаха се и разговаряха. Накрая си говореха само по телефона и компютъра стана излишен, а след това дойдоха внучките. След втората Тя престана да се обажда по телефона. А когато той се обаждаше, след минута се чуваше детски глас:
- Бабо, бабо! - И разговорът приключваше...
А сега това. Всичко което си бяха писали през последните осем години беше изтрито. Всичко.
След три дни събра в един чувал: компютъра, монитора, микрофона, камерата, тонколоните, дори кабелите и ги изхвърли в контейнера. Но болката в сърцето не си отиваше. Не беше заради децата. Вече беше сигурен, че си е намерила някой...
След месец отиде на черква.
Запали свещ и с часове се моли за нея.
За нея! Да бъде щастлива!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аластор Всички права запазени
