Тя
Специален приятелски поздрав към brinne – Мариана Бусарова и Петър1– Петър Димитров
Очакваше я. Казваха, че е неземна красавица. Но никой не беше виждал лицето й. Била с царско потекло от древен Египет. Имала нежна кожа като лотосов цвят и се движела с грацията на антилопа.
Злите езици говореха, че носи само смърт. Всеки неин съпруг загивал отровен.Той естествено не вярваше на тези грозни слухове. Та тя бе едва 16-годишна...
Бавеше се, а той изгаряше от нетърпение. Един ден получи подарък от нея. Незнаен пратеник му поднесе пръстен от лазурит с формата на скарабей. В тялото му беше заключена отрова.
– Моята господарка притежава същия накит. Тя вярва, че ще бъдете заедно във Вечността. Носете го. Той е символ на Безсмъртието и бог Ра ще ви закриля.
Усмихна се на символичния подарък. Беше достоен за него. Никога не се беше страхувал от смъртта.
Започна да я сънува всеки ден. Наблюдаваше го през дълъг и тъмен воал . Беше почти невидима. Събуждаше се, а думите: „Очаквай ме” го караха да се чувства щастлив.
И той я очакваше. Слугите му шушукаха, че е луд. Поданиците го избягваха. Отказа се да воюва. Не искаше кръв, злато и робини. Единствената битка, която се водеше беше в него. Понякога го чуваха да си говори сам.
– Къде си? Ще обезумея без теб...
И когато един ден тя пристигна в двореца никой не повярва. Избиха свитата й. Затвориха я в най-мрачната килия.
Владетелят беше полудял. Обяви я за самозванка. Пръстенът, който носела не доказвал нищо. Поиска да покаже лицето си.
– Никой смъртен няма право да го види. Ти имаш единствено правото да ми бъдеш съпруг. Като награда ще те даря с вечен живот.
Гласът й звучеше снизходително. Красавицата в сънищата му беше се превърнала в нещо чуждо и неразгадаемо.
Той се изсмя. Не беше се родила жена, която да го командва. Заповяда всички да излязат. Смъкна воала й. После от залата прокънтя ужасяващ писък. Владетелят крещеше като обезумял. Стресирани слугите нахлуха и видяха непоправимото. Господарят се гърчеше, умирайки от отровата в пръстена. Беше се самоубил.
Тя стоеше невъзмутима . Увита с тъмния воал приличаше на вестителка на Смъртта.
– Както казах никой не трябва да ме вижда...
Имаше нещо ужасяващо красиво в нея. Някои след това можеха да се закълнат, че тя е нямала очи, а други че са били най- прекрасните на света.
Тръгна си както беше дошла. Придружена с нова многобройна свита и пратеника с пръстена. Той беше най-притеснен от всички. По-късно я попита.
– Господарке, от години ви служа покорно. Всички около вас загиват. Казахте ми, че сте вечно млада. Каква е цената?
Тя се обърна към него. Усети вълнението й под черния воал. Предположи, че никога няма да му отговори и съжали за дързостта си. Долови шепот:
– Самота. Няма да срещна никой, който да не желае да ме докосне с поглед...
На другата сутрин, когато се събуди в краката беше коленичил верният й пратеник. Беше избол очите си, за да стане неин съпруг във вечността...
© Катя Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Силве! Изненада ме приятно.
Поздрави! -
Хареса ми много!
-
Здравей, Краси! Тя ще му даде вечен живот, а и той е платил цената за това.Всичко може да ни убие. Понякога си отиваме, просто защото сме изморени от живота. Не искам да звуча песимистично. Все пак краят на историята е щастлив..донякъде. Всеки може да интерпретира нещата от своя гледна точка, а защо не и да напише нещичко. Благодаря ти.
Хубав ден, Краси! -
А сега дали ще остарее? Той е готов, но тя дали е готова?... Очакването ли е това, което ни убива? Или е по-добре да се откажем от това, което най-много искаме, за да не може то да ни убие?... събуди риторика в мен, Катя! Поздравления за интересния разказ и различните теми, които си вплела в него!
-
Всеки недостатък може да бъде предимство. Зависи от гледната точка. Като си помисля как Дженифър Лопес и Кардашян превърнаха големите си дупета в нещо супер секси. Няма проблем за спама. Приятно ми е.
-
Пешо, това с профкомитета и Мастерите звучи много сериозно. Благодари на всички и от мен. Радвам се, че си харесал разказчето ми. Благодаря ти. И аз съм късогледа, но това не е толкова лошо. Понякога не забелязваш някои неприятни хора и така живота е по-хубав.
-
От името на профкомитета, на читателския съвет и на писателската задруга (на Мастерите), сърдечно благодаря. А, и от свое име също
П.с. Добре, че съм късоглед, това ми спаси живота, докато четох историята ти, Катя.
-
Здравей, Блу! Наистина засегнах много теми, но не нарочно. Понякога просто пиша и то се получава. Понякога любовта е до нас и ние не я виждаме. Понякога да си различен е наказание. И всичко си има цена, но понякога просто не сме готови да я платим. Поздрави!
-
За толкова много неща ме накара да се замисля. Че дългото очакване убива, че очакванията ни, ако не ни убият, ни разочароват. И дали за да си дълго време с някого, трябва да ослепееш и оглушееш, за да остане само споменът за прекрасното, което си видял в него, и което те е пленило.
-
Марианка, не мога да съм често в сайта, но винаги ви чета внимателно коментарите. Уважавам мнението ви, а и понякога ми давате идеи да пиша. Връзката е двупосочна. А темата за любовта е вечна. Ние с теб много си я обичаме.
-
Здравей, Безжичен! Мисля, че е изключително трудно да се пише без въображение. Дори и истинските истории не могат без него. Благодаря ти.
Здравей, Марианка! Ами бях ти обещала при коментирането ти на Кънчо Петканов. Писа ми, че обичаш страшните истории. Е, може да не е толкова страшно, но се опитвам. Поздрави!
Здравей, Лиа! Благодаря ти, отново. Разбирам те. Понякога някоя творба може да не ни хареса и е хубаво да си кажем честно, но добронамерено мнението. Личните обиди и нападки показват само заядливост. Наистина пиша кратко, но за мой късмет на някои им харесва.
Здравей, Светулчице! Понякога любовта иска жертви и може да бъде изключително изпитание. Може би любовта не е за всеки. Благодаря ти!
Здравей, Стойчо! Един мой познат се пошегува, че историята ми била истинска. Поздрави! -
Дори бих добавил:митологично!
-
Мистично и страховито, но на какви ли не саможертви е способна мъжката душа в любовта. Поздравления!
-
Кате, аз съм си по принцип доброжелателна. И винаги отворена за различното от мен в света. Обичам да градя, а не да руша, но ако се налага, взимам "резачката" и режа от дъно, а после засявам цветя ( и аз не понасям хапещи насекоми). Последното изречение, знам, че ще го разбереш правилно. А иначе, за мен ти си човек, който създава творбите си от искрици, тоест в случай, от една снимка. Също така, лично според мен имаш дарбата да казваш много с малко и то в проза, а това си е наистина трудно, особено, че трябва да се внимава да не се измени смисълът на написаното и да не се излезе от основната идея. Използваш различни ъгли, герои и сюжети, чрез които да покажеш идейната си структура, но и оставяш достатъчно свобода на четящият да доизгради текста на базата на своите разбирания. На мен винаги си ми личи, когато много харесвам някоя творба - пиша експресивно, дълги коментари и често имам и грешки, но пък думите ми винаги са искрени. Та,накратко казано, продължавай да ни радваш!
-
Интересна история, добре разказана, а и въображението на автора му помага много, което лично аз ценя в писателите.
-
Здравей, Лиа! Историята ми хрумна по една красива снимка с камили в пустинята. Беше на компютъра ми. Благодаря ти за милите думи. Винаги си много доброжелателна към мен. Приятни почивни дни!
Благодаря ти, DPP! Обещах нещо по-страшничко и се надявам да се е получило. Има си всичко всичко в нея. Поздрави! -
Страхотно послание. Само човек с характер и дух би го направил... това не е само история за любов! Браво!!!
-
Няма смисъл,защото чувството от прочита е силно и неповторимо, но ще го напиша. Срази ме с тази история,Кате, и ме омагьоса...Не знам, какво го е породило или вдъхновило, но мисля, че ако имаше още звезди, бих ги дала и бих добавила още десет в"любими", просто, защото силата на скритото в редовете ти е голяма. Благодаря от сърце! Обичам да те чета, точно и заради това,че ненаписаното трепти в картини, след прочита. Хубав ден ти желая!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
