Той
Намери се търпелив, спокойно изчака, без дразнение и подскоци, Големият Взрив да се случи. После, с тиха увереност, го съпътства, за да го види докъде ще стигне. Вселената се появи с разбирането, че това си струва.
После се появиха едни, които усукваха шии и въртяха глави, за да видят колкото се може повече и по-надалеч. Окото им трескаво не искаше да пропусне нищо.
Търпението Му направи да се случат въртоглавите. Те изникнаха, докато Вселената се разширяваше. Той не ги видя, за Него беше достатъчно да съпътства: но те Го видяха.
Преди да се опитат, да Му вменят главите и окото си, Той не знаеше нищо. Не знаеше за тях, не знаеше за Взрива, за разширяващата се Вселена, не знаеше дори за търпението си или за това, че съпътства. Той не познаваше нито всецялото, нито Себе си. Но въртоглавите решиха да Го запознаят.
- Сладострастно ни е, да Те запознаем с Теб. Това си Ти: би могъл да се видиш, тъй както ние Те виждаме. Между впрочем понеже си в полезрението ни, ние решихме да Те употребим.
Той им отвърна “Моля”, а те заключиха, че охотно им се предлага. Всъщност Той не беше ги чул. Крясъците им не смутиха дрямката на Великото Му Знание.
Въртоглавите копнееха за едно нещо – да положат Уравнението и да постигнат Равенството. И в полза на тази цел започнаха да си служат с Него. Включваха Го и Го изключваха! Едни го величаеха и слагаха ръка отгоре му, други го отричаха, но някак го сграбчваха по-здраво и от първите. Въртоглавите виеха шии, щураха окото си, а налудният им ум изграждаше светове; светове от религии, от общества, от науки. Но не получиха своето Уравнение и не постигнаха Равенството си.
Те не се намериха търпеливи, затова неспокойно, пропити от дразнения и подскоци, се случиха на себе си въртоглави. Уравнението не се получи, а Равенството се провали. Богът, който се опитаха да създадат, умря заедно с тях.
Намери се търпелив, спокойно изчака, без дразнение и подскоци, Големият Срив да се случи. Въртоглавите отдавна ги нямаше. Нямаше го окото им, нито трескавината му; нямаше Уравнение, липсваше Равенство. А и запознанството го нямаше: оказало се беше някакси неудачно. Той все така не се знаеше. В една изчезнала Вселена беше останало само едно тихо и съпътстващо “Моля”.
© Едуард Кехецикян Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"...оказало се беше някакси неудачно. Той все така не се знаеше. В една изчезнала Вселена беше останало само едно тихо и съпътстващо “Моля”. Много ми харесва. Голям си. Сега вече ти пиша 6.
-
Знаеш ли, отново те чета и отново правя открития за себе си. Би се получило страхотна картина. Поне в моята глава е такава. Поздравления. Но пак няма да ти пиша оценка. Има още да чета и да мисля.
-
Човек се радва, когато някой хареса това, което е направил. Коментар като твоя носи след себе си хубаво чувство. Но човек трябва да се пази от надиплената оценка. Виж, в 3-ките има нещо освежаващо!
-
Голям си. И двете ти неща са великолепни."Големият Срив"...Хубаво, много хубаво...За да не те притеснявам, няма да те оценявам. Най-важно е човек сам да оцени верно себе си, а ние всички тук сме само за шестици. Поне така си мислим.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
не знам защо, но на финала се разсмях с глас... кратичко, но ефектно!
Поздрав!
Атанас
п.п. ставам ти нещо като почитател(...)