Той спи до мен. Хубаво е. Хубаво е, защото усещам топлината на тялото му и гъделичкащия му дъх върху рамото си. В главата ми се мержелее споменът за целувката преди лягане, мека и сочна, а в края нежна като пърхащите крила на пеперуда. Той ме целуна и заспа, а аз се унесох едва сутринта. Малко му завиждам. Мечтая и аз да мога да спя спокойно като него.
Срам не срам, но ме е страх нощем от него. Напоследък често възникват проблеми. Разбира се той не е виновен. Прави го в съня си, без да осъзнава, че ми причинява болка, така че не бива да му се сърдя. Но фактът си е факт – страдам.
Може би трябва да му кажа. Даже е редно да му кажа, но все се надявам, че нещата ще се нагласят от само себе си, че лошото ще отмине и ще бъде забравено. Не бива той да разбира, че все още съм много слаба. Искам да го зарадвам със силата си. А и болката, която без да иска ми причинява прегръщайки ме, е съпроводена с насладата от близостта – май точно това ме възпира да протестирам. Да, хубаво ми е, че той спи ...