Той спи до мен. Хубаво е. Хубаво е, защото усещам топлината на тялото му и гъделичкащия му дъх върху рамото си. В главата ми се мержелее споменът за целувката преди лягане, мека и сочна, а в края нежна като пърхащите крила на пеперуда. Той ме целуна и заспа, а аз се унесох едва сутринта. Малко му завиждам. Мечтая и аз да мога да спя спокойно като него.

  Срам не срам, но ме е страх нощем от него. Напоследък често възникват проблеми. Разбира се той не е виновен. Прави го в съня си, без да осъзнава, че ми причинява болка, така че не бива да му се сърдя. Но фактът си е факт – страдам.

  Може би трябва да му кажа. Даже е редно да му кажа, но все се надявам, че нещата ще се нагласят от само себе си, че лошото ще отмине и ще бъде забравено. Не бива той да разбира, че все още съм много слаба. Искам да го зарадвам със силата си. А и болката, която без да иска ми причинява прегръщайки ме, е съпроводена с насладата от близостта – май точно това ме възпира да протестирам. Да, хубаво ми е, че той спи до мен.

  Нека да обясня. Преди три месеца претърпяхме инцидент. Ох, не ми се говори за това… Важното е, че почти съм се възстановила. Дори скоро смятам да тръгна на работа. Трябва ми обаче още време, и спокойствие нощем.

  Нося корсет, който обездвижва гръбначния ми стълб. Ограничаването на движението е наложително заради няколкото счупени прешлена. Разбира се вече всичко почти е зараснало, но ако не съм пристегната хубаво, болките стават нетърпими. Махам проклетата джаджа само когато се къпя. За да разберете колко некомфортно се чувствам в нея, ще ви обясня какво представлява. Подплатени с вата пластмаси ограждат гърдите ми. От тях тръгват метални шини, който долу са прикрепени към пластмасовите коруби, стягащи горната част на ханша ми. Брадичката ми е подпряна върху малка подложка, за да не мърда. Сещате се на какво приличам. Когато се разхождам по улицата, хората често ме заглеждат, сякаш съм изрод. Не че ми пука, преживяла съм много по-страшни неща. Както и да е.

  Проблемът е, че мъжът ми ме награбва, докато спи. Действието е инстинктивно и съвсем не е грубо, но мен ме заболява, защото корсетът не ме пази достатъчно. В тези моменти се чувствам като в капан. Обикновена прегръдка, а толкова много страдание. Когато бях здрава, той пак ме прегръщаше така в съня си, но тогава бе хубаво. Сега не е.

  Иначе трябва да призная, че мъжът ми проявява пълно разбиране към състоянието ми. Той прие без никакви възражения молбата ми да не правим секс, докато тазът ми не се възстанови напълно. Много неприятно е, когато двама влюбени по стечение на обстоятелствата трябва да се държат на дистанция един от друг. Но това е денем, нощем той връхлита върху мен, без да го съзнава. Подозирам, че в него се е насъбрала енергия, която просто трябва да се освободи по някакъв начин. Търпение му е майката. Когато оздравея, отново ще постигнем желаната интимност. Ще си изкараме втори меден месец.

  Като го гледам как спи, ми става хубаво. Много е смешен с изкривена уста върху възглавницата. Само че съм нащрек ръцете му да не се стрелнат към мен. Понякога успявам да отбия несъзнателните атаки, друг път – не. Той дори не подозира каква битка водя с него всяка нощ.

  Изтощена съм от недоспиването. Докато будувам, в главата ми често нахлуват мисли за инцидента. Все още не мога да избягам от този ужас.

  Адски тъпо се получи тогава. Камионът пред мен наби рязко спирачки заради изскочило на пътя куче. Нямаше как да го изпреваря, затова завих надясно към канавката. Колата подрипна, после се понесе през треволяците. Отпред изникна огромно дърво, което нямаше как да избегна. Не знам дали ще ми повярвате, но за части от секундата реших да пожертвам себе си – ударих дървото с лявата страна на колата. Аз се помлях жестоко, а мъжът ми се отърва с ожулвания и пукната китка. Никога не бих му споделила, че съм рискувала живота си, за да го спася. Но подозирам, че той се досеща. По погледа му личи, че се гордее с мен и ме обича дори повече от преди. Как да го пропъдя от двойното легло при това положение! Не мога да го пратя да спи на фотьойла!

  Претърпях пет операции – на краката, на таза и на гръбначния стълб. Два месеца лежах в болница, гипсирана до подмишниците, с вдигнати като за гинекологичен преглед крака. Много ми бе тежко, побърквах се от болки. Мъжът ми си взе отпуска и непрекъснато бе до мен. Правеше всичко възможно да направи живота ми поне мъничко по-лек. Понякога задрямваше с глава, положена върху стегнатите ми в гипс гърди. Много мила гледка. Твърдеше, че чувайки как сърцето ми бие под твърдата превръзка, се успокоявал. Караше ме да се чувствам едва ли не като принцеса. Отслабна с десет килограма от тревогите. Понякога ме хващаше страх да не се поболее. Обещах му, че ще оздравея и че всичко ще е както преди.

  Сега той спи до мен, а аз треперя да не попадна в обятията му.

  Преди три дена той ме стисна доста силно. Веднага усетих изтръпване в левия крак и много се уплаших. Помислих си, че гръбнакът ми се е прецакал. На сутринта той стана, целуна ме и отиде на работа. А аз отидох на лекар, за да разбера какво ми има. Кракът ми бе толкова изтръпнал, че се наложи пак да ползвам патерици. Едва се дотътрих до болницата. Прегледаха ме, направиха ми снимки. Оказа се, че някакво нервче се е прещипало. Нищо сериозно. Поопънаха ми гръбнака, попристегнаха ми ремъците и ме пуснаха да си вървя, като ми заръчаха да внимавам с резките движения и да не свалям изобщо корсета. Изтръпването за щастие изчезна. Но страхът от прегръдките остана.

  Гледам го как спи и ми става едно такова… мило. Решавам обаче да предприема мерки.

  Той отваря очи. Сумти смешно.

  Изчаквам го да се поразбуди.

  – Защо ме гледаш така, Петенце – пита той, явно усетил, че имам да му казвам нещо.

  – Ще ми се да отидем на вилата? Нали спомена, че можеш да си вземеш две седмици отпуск?

  – Няма проблеми. Шефът е пич. Разбрали сме се за отпуските. Живее ти се там?

  – Ами… запролети се…

  – Добре, отиваме. – Той се подсмихва. – Лошото е, че там леглата са тесни и трябва да спим отделно.

  – Е, аз бездруго засега не ставам за секс, знаеш.

  – Така е. Знам, че трябва да те пазя – обявява с той със сериозен тон, но очите му блещукат игриво. – Все пак ми е хубаво да усещам тялото ти долепено до моето…

  – Ще те пускам за малко при мен сутрин, обещавам.

  – Ох, докога ще карам само на целувки и галене на стъпала! – мръщи се театрално той.

  – Скоро, скоро – прошепвам. – Скоро ще съм като нова.

  – Хубаво. Дай сега да те целуна по петичката, Петенце! – Тези приказки са наш си, вътрешносемеен хумор.

  Давам му, макар че заради гъдела там ще се разтреса цялата и ще ме заболи. Е, ще го изтрая, няма проблем. Важното е, че известно време той няма да спи до мен и ще мога да си почина. Да, нуждая се от почивка.