Послание към Римляните 1:27-28

Така и мъжете, като оставиха естествено употребление на женския пол, разпалиха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие. И понеже отказваха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично.

Изплю се в лицето ми и ме обсипа с впечатляващо многообразие от колоритни срамни изрази, които биха могли да бъдат регистрирани като възможен начин на комуникация единствено в компанията на силно пияни казаци в края на двуседмично пищно празненство. Чудя се как по друг начин да опиша словоизлиянията на младото девойче, навлечено в оскъдно черно парцалче, играещо наивно ролята на бански, и ето какво ми идва наум: ако я бе чул прикован на смъртното си ложе фатално закоравял старик със самоубита съвест, то дори той в предсмъртната си агония би се раздвижил от неудобство и би зачервил безкръвни бузки.

Момичето изплува от тълпата подскачащи „различно сексуално ориентирани” и директно се насочи към мен – обикновен наблюдател на шествието, на средна възраст, с прошарена коса и поетично закръглени форми. Докато ме пръскаше със злостни слюнки, отново обърнах внимание на основния детайл от нейния така наречен стайлинг, с което  мислено се потупах по рамото за насърчение. Както вече споменах, момичето бе дегизирано като за плаж, а в поведението ù отсъстваше какъвто и да е намек от неудобство от обстоятелството, че излагаше на показ невръстните си полови белези в центъра на града.

– Хомофоб мръсен – гласовито приключваше речта си девойчето и за край изтърва причината за оправданото според нея емоционално поведение – знам те кой си. Какво си мислиш, че ще останеш анонимен?! Постоянно пишеш против нас в глупавия си блог и си мислиш, че си по-добър, само защото си хетеро, ама си толкова заблуден и тъп. Мразиш ни, а…

И с последната си изговорена мръсотийка лесбийчето най-сетне сложи точка на фолклорното си изпълнение в споменатия вече стил, който нямам намерение да популяризирам, давайки му гласност в настоящия разказ. След това се гмурна отново в тълпата „различни” и потъна там безследно. От наблюдаващите шествието се обръщаха към мен с нескрито любопитство, а от участниците в процесията за подкрепа на „различните сексуално ориентирани” ме поглеждаха така, сякаш съм пряко отговорен за високите цени на тока.

С леко конфузното усещане, че фокусът на прожекторите на народното внимание се задържа прекалено дълго на моята особа реших, че е настанал моментът да се изнижа от групата на зяпачите и се отправих към вкъщи с бавно темпо и конкретна тема за статия в главата си. От една страна, покритото ми с лесбийска слюнка лице и споменът за изговорените неприлични думи, чийто адресат бе моята персона, бяха достатъчно основание да ми притъмнее от гняв, но от друга страна не мога да си кривя душата и да не спомена, че се почувствах леко окрилен от факта, че някой чете блога ми и това предизвиква у него такава неподправена реакция. „Значи има смисъл”, си рекох още веднъж и забързах към дома с намерението час по-скоро да освободя в медийното интернет пространството оформящата се статия за старата и предпочитана от мен тема за „сексуално различните”.

Докато крачех към дома, небрежно игнориращ тълпата щъкащи насам-натам граждани, се пробвах да анализирам случилото се току-що. Моментално от архива на скорошното ми преживяване в един вид аудио формат се появи репликата „... Постоянно пишеш против нас в глупавия си блог и си мислиш, че си по-добър, само защото си хетеро...”, и оттук стигнах до извода, че не само блогът ми е четен, но и нещо повече – има реални хора, които следят публикациите там и дори се вълнуват. Стана ми драго. Бръкнах по-надълбоко в спомените си и оттам излезе файлът за това, как се роди идеята да пиша по спомената по-горе тема.    

Една сряда през април миналата година дъщеря ми дойде вкъщи почервеняла от гняв. Опитах се да отворя уста, но тя ме изпревари:

– Знаеш ли какво учихме днес? Направо ужасно. Точно обратното на това, което ти ми говориш тук вкъщи. На кого да вярвам сега, на тях или на теб? Това е риторичен въпрос, вярвам на теб, разбира се, но много ме е яд, че трябва да стоя там, в противната класна стая и да търпя да ме поучават, че нещо, което е извратено, е всъщност нормално. Не е ли гадно, кажи ми?

Вместо да отговоря прибързано, взех, че се запознах с подробностите около възмущението на любимата ми дъщеря и така се случи най-важното – след няколко телефонни разговора и притеснени отговора на въпроса ми кой е отговорен за тези уроци, процесът на зачеване на идеята бе завършен. И така, след не повече от седмица в главата ми се роди проектът „Толерантността на нетолерантните – блог, предупреждаващ за идващия хомо-фашизъм”. Реших, че вместо да се възмущавам вътрешно, по добре да използвам едно от най-силните оръжия, които ние хората някога сме притежавали – думите.

С първата публикация положих основата, а от последвалите коментари се убедих колко точно съм избрал името на прохождащото ми тогава интернет издание. И за да не съм голословен, нека все пак цитирам част от въпросната статия и три произволно избрани коментара от последвалата лавина от възмущение на граждани с „различна” сексуална ориентация или такива, които са от категорията „широко скроени” и „толерантни” подкрепящи „многообразието” , тоест – разврата:

Сряда сутрин е. Още един забързан ден, изпълнен с предизвикателства и отговорности. Животът става все по-динамичен и Вие, покрай неотложните задачи, белязали графика Ви, по навик изпращате  детето си на училище с надеждата, че го оставяте в сигурните ръце на съвременните народни будители – учителите. Спокойни сте за него и вярвате, че е само въпрос на време под любящата грижа на държавните наставници да се проявят добродетелите, които детето Ви притежава.

Освен всичко останало и не на последно място Вие, грижовният родител, сте удовлетворен и задето сте съвестен гражданин, а не закононарушител, защото сте осигурили присъствието на Вашия син или дъщеря в задължителното училище, като по този начин сте предотвратили риска утре социалните служители да похлопат на вратата Ви. Пристигате до сградата, ръката му пуска ръката Ви, когато наближавате входната врата, и то – Вашето момче или момиче, се влива в потока от прииждащи деца.

Сряда сутрин е, а детето Ви е от другата страна на училищните стени и вече е готово да се учи. Звънецът бие и … неочаквано в класната стая влиза непознат човек, когото учителката представя като  специалист от ХЕИ. Човекът се прокашля и заявява, че е поканен от училищното ръководство да проведе лекция от програма за сексуално и репродуктивно здравно образование. Тази програма е за деца от пети до осми клас и Вашето дете, наскоро навършило дванадесет, чувайки думата „сексуално”, се усмихва неразбиращо заедно със своите съученици, а в погледа му се чете объркване и за миг се запалва пламъче, непознато до този момент.

Лекторът отваря учебника, носещ безобидното имe „Азбука за теб и мен”, и започва да прелиства, без да спира  на страниците, в които е написано, че това ръководство е част от образователен пакет по проект „Разгръщане на Националната програма за репродуктивно здраве”, финансиран от Фонда на ООН за население. Бързо отминава и страница шеста, където впечатление правят имената на авторите на пособието, екип от психолози, сексолози и медицински специалисти. Едно от тези имена е звучното Марта Дяволова – програмен директор на Фонда на ООН за население в България, но и то остава незабелязано, защото най-сетне учебникът е отворен на правилните страници и лекцията започва.

В раздел „Полови роли и сексуална идентичност” Вашият син или дъщеря се запознават с въпроси, свързани с хомосексуализма. Лекторът образова детето Ви, като цитира наръчника за сексуално здраве, в който са записани следните текстове:

„Съществуват най-разнообразни хипотези за причините, които предизвикват промяна в обичайната сексуална ориентация… пример за това са: биологичните хипотези или психо-социалните теории; Най-несъстоятелни са идеите, че хомосексуалността е проява на морална деградация и падение…”

„Нравственото осъждане на хомосексуалността и приемането ù за грях произлиза от християнската традиция. Доколкото обаче човек не избира сам каква да е неговата сексуална ориентация, то насочеността на еротичните преживявания, която всеки открива у себе си, не би могла да бъде обект на нравствена оценка.”; „В страни, където законодателно е уредена възможността хомосексуални лица да сключват брак помежду си и дори да осиновяват деца, практиката показва, че хората с хомосексуалност биха могли да бъдат отлични съпрузи и родители.”

На това място в статията цитирам още няколко примера от книгата-учебник, целяща да събуди сексуалната идентичност на невръстните дечица, като междувременно отстрани като с хирургически нож представата им за „остарелите” морални категории като добро и зло например, след което завършвам по следния начин:

Ето как след четиридесет и пет минути Вашето дете, вещо водено от специалист от ХЕИ, допуснат в училище от държавните началници на съвременните будители, вече е без време разбудено за своите еротични фантазии и за това що е то хомосексуализъм. И ефектът е налице – детското сърчице вече е убедено, че безкритичното отношение към наученото е правилното отношение.

Сряда сутрин е, и докато Вие вече сте се впуснали във вихъра на поредния забързан ден, изпълнен с предизвикателства и отговорности, Вашият син или дъщеря вече не са същите. На дванадесет години  детето Ви е остаряло преждевременно.

(Забележка: Описаното събитие е по действителен случай от 17.04.20… година – сряда сутрин.)

Това бе първата публикация в „Толерантността на нетолерантните – блог, предупреждаващ за идващия хомо-фашизъм”. За три дни констатирах, че прочелите статията са над пет хиляди, а коментиралите повече от триста. Както обещах, ето и три от мненията, които изразяват позицията на над осемдесет процента от моята не толкова приятелски настроена аудитория.

Евстатия Благоева:

Закостеняла, преднамерена и пълна с плитки изводи и назадничави разбирания статия! Пример за това как такова прогресивно, позитивно и отворено намерение, а именно, да се запознаят децата с тяхната полова идентичност, може да бъде представено по един толкова повърхностен начин. Познавам голяма част от хората, участвали в изготвянето на учебника и мисля, че те са достойни хора и прекрасни специалисти!

Кварталния Прокурор:

"Авторът" на тази статия ще може ли, като е тръгнал да цитира текстове от учебния материал, и като е такъв безмозъчен критикар, да бъде добър да заяви какви са неговите религиозни убеждения. Днес само омразните християнски фанатаци смятат, че могат да казват кое е правилно и кое не. Защо ние, останалите съвременни хора, трябва да се връзваме на тяхната книга, която претендира че единствено казва истината. Бих ви забранил да говорите, вие... (Следващите две изречения сметнах за необходимо да цензурирам, защото съдържат неприлични изрази и квалификации уронващи престижа на човешкия род)

Анонимна:
Жалко, че нямам власт. Такива като теб глупендери бих ви всичките избила до крак... (Тук отново се намесвам като цензор поради същите съображения, посочени в горната скоба).

Ето така започна всичко. Без сериозно планиране, подтикнат до голяма степен от обстоятелството, че не желая да съм безгласен наблюдател на поредната лудост на съвремието ми, аз взех, че се посветих на това да имам мнение и да не го пазя за себе си, но да го заявявам публично. Ефектът – възвърнах си самоуважението и се убедих, че това е добра профилактика срещу изперкването, завладяло множествата.

В началото, като всеки наивен начинаещ борец за правда, не осъзнавах колко сериозен е проблемът, обект на моите публикации, докато не схванах тенденцията на развитие в исканията на „различните”. Бързо обаче се ориентирах в обстановката и ето какво открих. Ще го предам, цитирайки извадки от интервюта на четирима поддръжници на хомосексуалната идеология.

Жана, придобила публичност с прозвището Мъжкаря в неделното предаване „Толерантността на новото време”:

Мечтая да живея в свят, в който има място за всички, независимо от техните различия.

Обръща се към водещата:

Питате ли ме колко трудно ме беше, като осъзнах, че съм привлечена от своя пол и нямаше на кого да се разкрия, защото нямаше кой да ме разбере.

Просълзява се и продължава:

Искам само да мога да бъда такава, каквато съм. Толкова много ли искам?

Ди Джей Свежи - Ей в сутрешния блок на ефирната телевизия с третия по големина рейтинг:

Не съм хомосексуалист, но имам супер много приятели гейове. Супер много. Некои от тях са супер яки и... тийт, за всички задръстеняци, които мислят нещо друго.

Жужа, травестит от Плевен, в шоуто „Нощта и нощните птици”:

Настоявам да бъда приета от другите. Моята сексуалност е нещо, което винаги съм притежавала, но едва когато го признах пред себе си и съумях да се изправя смело пред обществото, се почувствах истински щастлива.

Гримът му се размазва, а той продължава „прочувствено”:

Настоявам да бъда приета и това е моята кауза.

Водещата Ренета:

Възхищавам ви се за куража. Ако всички в нашата държава имахме поне половината на твоето, как да кажа  – дръзновение, скъпа Жужа, сега щяхме да живеем далеч по-добре. Далеч по-добре. И понеже дойде краят на нашето предаване, мисля, че тук е моментът да се обърна към управляващите – дами и господа, моля ви, предприемете всичко необходимо в най-кратки срокове веднъж завинаги в обществото ни да има гаранции за толерантно отношение към неговите „различни” членове.

Г-н Гранитски, депутат от управляващата партия:

Времето за безкомпромисно отношение към тези, които сеят омраза и неприемане към хората с друга сексуална ориентация, настъпи. Това е бъдещето на новия свят –  мирно съжителство за всички.

Тук идва краят на моя разказ по истински случай. Бих искал да завърша по-оптимистично, но нещо като буца е заседнало в гърлото ми и не ми позволява да дишам свободно. И все пак, нали най-сетне се прибрах вкъщи. Слюнката на разяреното лесбийче вече бе изсъхнала на лицето ми, а аз взех, че включих компютъра. Пръстите сами намериха пътя до пластмасовите букви и клавиатурата зашумя. Буцата неусетно се бе разкарала.

Започвах поредната си статия в „Толерантността на нетолерантните – блог, предупреждаващ за идващия хомо-фашизъм” с цитат от Книгата:

Послание към Римляните 1:27-28

Така и мъжете, като оставиха естествено употребление на женския пол, разпалиха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие. И понеже отказваха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично.