Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
29.08.2020 г., 16:42 ч.  

Пораснах 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
754 1 6

  Туите, които посадих преди осем години вече пораснаха. Една по една ги пренесох с влака. 

Той винаги тръгва в шест и тридесет, сутринта. В малки черни саксийки те мълчаливозелени мълчаха в прокъсаната пазарска чанта.

  Кучето, което си купих вече порасна. На петнадесет години е. Купичката за вода и огризганият гумен кремвирш - играчка  са още вкъщи.

  То винаги се събужда в шест и тридесет.

  И аз пораснах. Тогава, в шест и тридесет, сутринта. Напуснах родния си дом...

Чакам някой да ме посади! Някой да ме купи!

Някой дори, ако трябва, да ме натика в малка черна саксиика...

Някой да ме обикне, както аз обичам кучето си. Някой да разбере, колко много съм пораснал и аз...

  И да ме качи на влака... В шест и тридесет, сутринта...

  

  

   

© Хари Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??