Туите, които посадих преди осем години вече пораснаха. Една по една ги пренесох с влака.
Той винаги тръгва в шест и тридесет, сутринта. В малки черни саксийки те мълчаливозелени мълчаха в прокъсаната пазарска чанта.
Кучето, което си купих вече порасна. На петнадесет години е. Купичката за вода и огризганият гумен кремвирш - играчка са още вкъщи.
То винаги се събужда в шест и тридесет.
И аз пораснах. Тогава, в шест и тридесет, сутринта. Напуснах родния си дом...
Чакам някой да ме посади! Някой да ме купи!
Някой дори, ако трябва, да ме натика в малка черна саксиика...
Някой да ме обикне, както аз обичам кучето си. Някой да разбере, колко много съм пораснал и аз...
И да ме качи на влака... В шест и тридесет, сутринта...