Aug 29, 2020, 4:42 PM  

Пораснах 

  Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
654 1 6

  Туите, които посадих преди осем години вече пораснаха. Една по една ги пренесох с влака. 

Той винаги тръгва в шест и тридесет, сутринта. В малки черни саксийки те мълчаливозелени мълчаха в прокъсаната пазарска чанта.

  Кучето, което си купих вече порасна. На петнадесет години е. Купичката за вода и огризганият гумен кремвирш - играчка  са още вкъщи.

  То винаги се събужда в шест и тридесет.

  И аз пораснах. Тогава, в шест и тридесет, сутринта. Напуснах родния си дом...

Чакам някой да ме посади! Някой да ме купи!

Някой дори, ако трябва, да ме натика в малка черна саксиика...

Някой да ме обикне, както аз обичам кучето си. Някой да разбере, колко много съм пораснал и аз...

  И да ме качи на влака... В шест и тридесет, сутринта...

  

  

   

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??