Тортата
Беше се омазал целият в крем. Бързаше да свърши тортата, защо очакваше тя да дойде, за първи път в дома му.
Счупи две чинии, разпръска с миксера по цялата стена какао, но всичко вървеше по план.
Изчисти. Подреди масата и запъхтян седна да чака, но веднага скочи, защото се звънеше на вратата.
Отвори и го лъхна аромат на горски цветя и треви. Тя стоеше усмихната и прекрасна пред него. Истинска фея.
- Влез. Заповядай.
Пое палтото и, но го изтърва защото целият трепереше. Наведе се да го вдигне и се блъсна между краката и.
- Извинявай … Малко съм несръчен.
После се опита да я целуне по бузата, но и тук се издъни, защото я млясна по носа.
Седнаха в хола и „тресящият се любовник” и наля вино. По-скоро я поля с вино.
- Извинявай… Отново.
Грабна една салфетка и започна да попива виното по нея, но се усети, че е направо кощунствено, защото и почистваше краката, а после продължи нагоре.
- Ще отида за тортата…
Беше зачервен и направо полуприпаднал.
Триумфално влезе с подноса и… се спъна.
Тортата излетя, стоварвайки се върху неговата прелестна мечта. Върху милото му момиче.
Повдигна глава, както беше на пода и видя грозна картина. Тя беше с шапка „Торта”, а по лицето и се стичаше от крема.
Гледаше го изумена.
После изпадна в бурен смях. Започна да обира с пръсти „любовното творение” и да си хапва.
- Аз… Аз…
Клекна до него на пода и се целунаха.
Това бе най-прекрасната торта в живота им, която бяха яли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гедеон Всички права запазени
