Тотално съблазнена
Слънцето бавно се изкачваше нагоре и вече напичаше. Денят се очертаваше много топъл...Спирката беше голяма, но автобусът все още го нямаше. Огледах се. Имаше хора, но чудно защо само мъже в този час на деня. И – тогава го видях. Стоеше и не мърдаше. Отличаваше се от другите мъже. Изпъкваше някак си и аз не свалях поглед от него. Беше в любимото ми бледозелено или както някои го наричаха резеда. Нещо трепна в мен и не ме оставяше на мира. Бях го виждала някъде и то не един път, но къде точно, не си спомних веднага. Пристъпих към него и спрях отново. Да! Сега вече се сетих. Веднъж беше в бяло, а следващия път в бледо лилаво. Ха-ха-ха! Имах набито око. Отиваха му много тия цветове… Продължавах да го гледам настойчиво. Направих още една крачка. Той не мърдаше от мястото си, а аз по някакъв странен начин започвах флирт с един непознат. Лошото беше в случая кой кого, защото сякаш не аз, а той някак си мълчаливо ме викаше, тайнствено ме привличаше и дори съблазняваше. Започна да ми става топло. Устата ми пресъхна. Устните ми бързо се напукаха. Облизах ги несъзнателно, а това още повече ме подлуди. Не можех да му устоя. Докога щях да издържа? Дори се опасявах, че някоя друга жена ще отиде при него и ще го грабне изпод ръцете ми. Две крачки напред. Нямах съперници…
Автобусът закъсняваше. Погледнах го отново. Вече бях много близо. Забелязах някои подробности. Явно обичаше течен шоколад – имаше по себе си едва забележими малки следи, но те му придаваха по-голям чар, а не немарливост. Сигурно бяха отскоро, а можеше и от кафе да са. Преглътнах и облизах устните си отново. Искаше ми се да го взема със себе си, да го отведа някъде, да го докосна с език навсякъде, да усетя аромата му и после да му се насладя напълно… Боже! Спри ме! Побърквам ли се? Не ми позволявай сега и тук това изкушение!... Не го познавах достатъчно добре... Какво беше това желание? Ами ако не успея? Ще бъда ли смешна и жалка пред него и пред другите? Трябваше да събера мислите си… Имах нужда и от смелост… Той не ми излизаше от ума. По дяволите принципите ми! Не ми пукаше и за реномето ми. Много важно какво ще си помислят и какво ще кажат останалите хора от този свят. Не ме интересуваше никой друг. Аз си исках своето... Важни бяха моите чувства и желания!... Веднъж се живее… Сега ми е паднало! Не можех повече така. Трябваше да отида при него и да си призная всичко. На всяка цена! Пък после да става каквото ще... Ще се жертвам… Ще се примиря… Ще опитам… Имам причина - исках го с цялата си душа. Не издържах… Не можех… Уж флиртувах, а бях тотално съблазнена. Каква слабост! Вече треперех като лист. Бях като омагьосана и не виждах нищо друго, освен него. Не ме интересуваха нито автобуса, нито служебните ми задължения. Направо не беше за вярване – на моите години така да се поддам! Нищо вече нямаше значение… Поех дълбоко въздух и тръгнах към него. Бях готова на всичко. Приближих се и простичко казах:
- Обичам… Много…
- Какво? – попитаха отсреща.
- Ами… Аз… такова…Една топка, моля! - едва чух собствения си глас и облизах устните си пак.
- Е, най после се решихте да си вземете – отвърна продавачката и сложи във фунийката една топка бледозелен ментов сладолед. Върху него имаше тънки ивици течен шоколад за украса. После се усмихна с думите:
- Заповядайте! Да ви е сладко!
Рая Вид
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Видьова Всички права запазени
