Тотошанс в наследство /за конкурса/
Ако разчитах на тотото, сега да съм най-големият милионер. Така си мисля. Не играя отдавна. Скоро ще станат 40 години, откакто спрях. Да, да, играех! И то не сама, а с моята половинка, съпруга ми, де - сещате се. Редовно и всяка седмица. Не пропускахме… Тогава цената на фиша беше две стотинки от ония, старите, дето бяха голяма работа и можеше много неща да се купят с тях… Та пуснеш ли комбинация от три колонки, плащаш само лев и осемдесет. Единичните бяха шестдесет стотинки. Числата ни бяха за троен фиш. Двете комбинации с постоянни числа – първата ни среща, датата на първата целувка, първите ни изпити и други подобни и сантиментални дни от календара. Третата колонка попълвах със затворени очи, където ми падне химикалката. Спечелихме няколко тройки по три лева. Слаба работа! Знаех, че всичко е до късмет и трябва да се участва постоянно, нищо че хазарт с държавата не се играе, но пък парите все не ни стигаха и разчитахме на пустото му ТОТО…
Случи се преди една Нова година. Бедни студенти бяхме, с дете на две години. Имахме само два лева. Толкова ни останаха от стипендиите, а нашите щяха да пратят малко, ама към средата на другия месец. За какво първо да ги дадем? Погледнах ги и казах:
- Взимам парите и отивам да пусна фиша...
- Не! Няма да пускаме тото. Омръзна ми! – обади се половинката ми - Празник е! Да го посрещнем като хората. Ще прескоча до магазина и ще купя бутилка бяло вино за двата лева. С другото ще се справим – имаме купони за стола, буркани с месо...
Малко се поскарахме и всеки държеше на своето. Бях чувала, че по-умният трябва да отстъпи и накрая се предадох… Е, купихме бутилката с вино, посрещнахме Нова година, ама оттогава нито тото пускам, нито вино пия. Излязоха пустите му числа! Паднаха пет от нашите плюс едно допълнително. Печалбата беше 15 хиляди лева. С тия пари тогава се купуваше апартамент, кола и оставаха за обзавеждане на жилището. Стиснах зъби, че питието ни излезе толкова скъпо и заживях с мисълта “Само да сме живи и здрави, ще спечелим с ръцете си”. Мъжът ми се успокояваше с това, че имало и по-лоши случаи от нашия…
Преди да се оженим било. Ученик бил в последните класове. Баща му, тоест свекърът ми, работел на смени в съседен град и пътувал с влак. Играел с едни и същи числа години наред. Печелил няколко тройки и две четворки по 40-50 лева… Веднъж бързал много да не закъснее и дал числата на свекърва ми да ги пусне. Жената обещала и изпълнила молбата му. Тиражът се теглел само в неделя и най-неочаквано излезли всичките шест числа. Печалба от 20 хиляди лева… Какъв късмет! Тогава нямало от тия мобилните телефони. Нямали са и стационарен. Свекърът помолил колегата си да го смени. Качил се на един товарен влак и се прибрал вкъщи щастлив и доволен:
- Жена, пусна ли фиша? - попитал той още от вратата – Дай го, моля те, да му се порадвам.
Взел листчето и едва не получил инфаркт:
- Какви са тия числа, ма? – развикал се той – Тези не ги знам, чужди са!
- Ама… аз… такова … Смених ги … С рождените дати на децата и нашите… Нали все не печелим…та... затова!...
Като чух тая история, нищо друго не можах да кажа, освен:
- Голямо успокоение, няма що!... Ти сега какво? Да не искаш да карам сина ни насила да играе тото с едни и същи числа и да го бия, ако спре?
И това дете сякаш чу и ме разбра грешно, нищо че беше на две години. Като порасна и като заигра на тото, на бинго, на покер автомати, на какво ли не - само и само да спечели. Ама то печели ли се? Затъна до гуша и, докато се осъзнае, проигра пари за два апартамента, една кола и няколко околосветски пътешествия… Е, изплатихме заемите му, ама все още живеем под наем на общината и носим големи обеци на ушите си… Аз пък все разказвам за моя дядо, дето проиграл на баба златните пендари в кръчмата на комар, а дядото на половинката ми заложил парите на децата си, които събирали години с пот на челото си и продал къщата, за да плаща дългове си…
Опасна работа е това зависимостта от хазарта… и май се предава по наследство… Боже, опази! Дано не чуят и внуците, та да залитнат и те!... „Та никакво тото вече!“ - тъй си повтарям всеки ден, но сега…
- Жена, къде си? – чувам гласа на безработния си съпруг – Дай някой друг лев! Ще отида да пусна едно тото с ония, нашите числа… Може пък късметът ни най-после да излезе и на стари години да вземем, та да забогатеем…
Ааа, не! Писна ми от това тото!... Стискам юмруци, иде ми да крещя и напомням разни неща, въпреки това - запазвам спокойствие и питам:
- Скъпи, не искаш ли да купим бутилка вино?... Може да е по-скъпо от един фиш, но пък - празник е!... И имаме годишнина от сватбата…
Той само сумти, ръцете му се разтреперват, пали нервно цигара и въобще не се сеща, че и с тоя тютюн е изгорил много пари, ама… карай да върви!
Рая Вид
© Радка Видьова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Добре че здравият разум е преборил страстите... А толкова често страстите побеждават. Браво Рая! Успех!
-
Кети, Анелия, Наде, Ирен, благодаря Ви от сърце за хубавите коментари! Темата наистина е болезнена и на човек попаднал в такъв капан, трябва да има страхотна воля и сила на духа, за да спре да затъва.
-
Свежо и с усмивка...
-
Имам доста прекарано време в казината и покрай комарджии (дори майка ми все се надява да оцели някоя тройка от тотото), но винаги съм била от другата страна. Може би за това ми е лесно да не разбирам хазартната тръпка и да не ме влече… ама никак…
Успех! -
Когато губиш, не знаеш какво печелиш. Поздрави за поучителния разказ.
-
Ето един много добър прочит на темата хазарт! Прочит на разумен човек, който, освен за себе си, мисли и за хората около себе си, както и за тия, които идват след нас. Зная, че зависимостта от хазарта е болестно състояние, но от тази болест човек се разболява сам, по собствено желание. Много ми хареса този разказ!
-
Благодаря, Майче, за усмивката!
Благодаря, Беззичен, за коменатра. Постарах се, доколкото можах. -
Темата за антисоциалната същност на хазарта, създаващ все по-голяма ентропия, разбирай буквално - хаос, в живота на хората, сама по себе си е изключително попадение на предложилия я е. Чета с интерес разказите по темата.
И съжалявам един голям актьор, но от 2002-2003, когато бях изумен от него в театъра. Не сега! -
-
Роси, Лили, благодаря за коментарите! Разказът ми е стар, но се надявам да съм улучила темата с него. Чакам с нетърпение и вашите творби!
-
Поздравления за разказа, Рая!
-
Хахаха! В любими! Така сутрешно ме усмихна Рая..., благодаря ти
Поуката е ясна, всъщност видях няколко...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Успех и на теб!