Ако разчитах на тотото, сега да съм най-големият милионер. Така си мисля. Не играя отдавна. Скоро ще станат 40 години, откакто спрях. Да, да, играех! И то не сама, а с моята половинка, съпруга ми, де - сещате се. Редовно и всяка седмица. Не пропускахме… Тогава цената на фиша беше две стотинки от ония, старите, дето бяха голяма работа и можеше много неща да се купят с тях… Та пуснеш ли комбинация от три колонки, плащаш само лев и осемдесет. Единичните бяха шестдесет стотинки. Числата ни бяха за троен фиш. Двете комбинации с постоянни числа – първата ни среща, датата на първата целувка, първите ни изпити и други подобни и сантиментални дни от календара. Третата колонка попълвах със затворени очи, където ми падне химикалката. Спечелихме няколко тройки по три лева. Слаба работа! Знаех, че всичко е до късмет и трябва да се участва постоянно, нищо че хазарт с държавата не се играе, но пък парите все не ни стигаха и разчитахме на пустото му ТОТО…
Случи се преди една Нова година. Бедни студент ...