Да желаеш морфин - това е. Да желаеш куршум - това е. Да желаеш да ухаеш на смърт - това е. Това са опциите. Голяма маса и само това има на нея. Жалко, че не е стъклена, за да се уплаша от вълнението, с което гледам всичко това. Дървена е. Не е ли странно? Живееш в дървена къща, на дървена маса е смъртта ти, а после тленното ти тяло лежи в дървен ковчег. Защо се нарича дървото на живота, след като вещае само смърт, след като за първи път исках да умра, когато живеех в дървената къща, след като реших да умра, като видях тази маса, а смъртта ми се съхранява в ковчега. Да се върнем към масата. Аз съм Алиса. Кое да избера, като на всичко пише: "Избери мен". Да пръсна мозъка си из цялата дървена къща и дървена маса. Би била подходяща украса. А тогава дали ще разпръсна и душата си? Тя е толкова слаба, че дори гравитацията не би ù помогнала да се възстанови. С морфинa няма да усетя нищо, но аз не искам това. Как ще разбера, че умирам? Каква ще е тази инициация без кръв? Как ще напусна този свят, без да пролея и капчица? Не, не може. Но аз така или иначе не желая душата си. Нека се разпаднат атомите ù, нека се реят из въздуха, докато някой друг ги погълне, а след това и той се отърве от тях, защото са прокълнати. Преместих се на улица "Безгрижие" и това помогна. Да желаеш куршум - да, това е.