Тя беше крехка. Беше чувствителна, лесно доверчива, притежаваше чисто и добро сърце. Единственото нещо, от което се нуждаеше, беше просто любов. Силна любов. От тази, споделената, силната, изпепеляващата. Не беше преживяла много на нейната възраст, но това беше достатъчно,за да добие поне малка представа за любовта.
Някой би й казал: ,,Какво разбираш ти от любов''? Но всъщност тя беше обичала с цялото си сърце.До болка. Тя вярваше, надяваше се, правеше всичко по силите си да не изгуби любовта. Беше готова на всичко, за да види човека до себе си щастлив. Искаше да й се отвръща със същото, защото го заслужаваше. Но никой не остана до нея, никой не устоя, защото тя поставяше ''прекалено много'' препятствия по пътя, който те трябваше да извървят, за да стигнат до сърцето й. За тях тя била много ''трудна'' явно.Това сърце всеки път се разкъсваше малко по малко. Беше осакатено. Някой дойде в живота й, успя да я спечели по най-красивия начин , накара я да повярва и след това.....след това си тръгна и повече не се завърна.
Беше болезнено за нея. Престана да се изненадва. Разбра, че не трябва да очаква нищо от никого. Разбра, че трябва да разчита само и единствено на себе си. Проумя го, докато още не беше късно. Реши да направи едно отмъщение към всички хора в живота й, които си тръгнаха... отмъщението да забрави за тях!
© Надежда Т Всички права запазени