Jan 25, 2015, 1:38 PM

Това е тя

  Prose
954 0 3
1 min reading

Тя беше крехка. Беше чувствителна, лесно доверчива, притежаваше чисто и добро сърце. Единственото нещо, от което се нуждаеше, беше просто любов. Силна любов. От тази, споделената, силната, изпепеляващата. Не беше преживяла много на нейната възраст, но това беше достатъчно,за да добие поне малка представа за любовта.

Някой би й казал: ,,Какво разбираш ти от любов''? Но всъщност тя беше обичала с цялото си сърце.До болка. Тя вярваше, надяваше се, правеше всичко по силите си да не изгуби любовта. Беше готова на всичко, за да види човека до себе си щастлив. Искаше да й се отвръща със същото, защото го заслужаваше. Но никой не остана до нея, никой не устоя, защото тя поставяше ''прекалено много'' препятствия по пътя, който те трябваше да извървят, за да стигнат до сърцето й. За тях тя била много ''трудна'' явно.Това сърце всеки път се разкъсваше малко по малко. Беше осакатено. Някой дойде в живота й, успя да я спечели по най-красивия начин , накара я да повярва и след това.....след това си тръгна и повече не се завърна.

Беше болезнено за нея. Престана да се изненадва. Разбра, че не трябва да очаква нищо от никого. Разбра, че трябва да разчита само и единствено на себе си. Проумя го, докато още не беше късно. Реши да направи едно отмъщение към всички хора в живота й, които си тръгнаха... отмъщението да забрави за тях!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Т All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотен стих! И не ми досаждаш :D
  • Здравей, Наде! Днес няма да ти досаждам с коментар, а искам да те поздравя за творбата ти с един стих на Емили Дикинсън:

    Казват лекувало времето - времето не лекува!
    Мъката като жилите със възрастта се подува.
    Времето е проверката на болестта голяма -
    То би помогнало само там, където болест няма!
  • Разбирам героинята ти. Това е най-правилното отмъщение. Хареса ми.
    Когато срещне добри хора, ще се промени.

Editor's choice

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...