Този път ще пропуснем, но следващия...
Този път няма да е за късметлията Мишо, а за една приятелка: Катя ходи на танци две години вече, и от време на време си организират и "танцотеки" в едни столичен мол.
Миналото лято се връща от една такава танцотека към Люлин с колата, часът е към 2 през нощта, тя е сама. Няма го редовния полицейски патрул преди тунела вдясно този път, си мисли тя, минавайки тунела, но се оказва, че тази нощ дебнат от другата страна до Лабиринта. Спират я и:
– Добър вечер! Пила ли сте? – и както си му е редът – документи за проверка и т.н.
– Разбира се, че не! – отговаря тя усмихната и ги гледа двамата как се споглеждат.
– Хмъ... я да проверим – и ѝ подават дрегера.
Катя нито пуши, нито пие, и се подхилква, защото ѝ е забавно, мислейки си "по това време на нощта и посред лято в София ни коли, ни дявол, умрели са от скука, щом се захванаха с мен";
Да, ама не!
– Сега акт ли да Ви пишем, какво да ви правим...? – гледа дрегера единият, после и другият полицай.
– Как какво, болницата е на две крачки, отиваме веднага, давам кръв и си нося последствията – отговаря Катя и ги гледа очаквателно усмихната.
Отстъпват няколко крачки встрани, шушнат си нещо да не ги чуе, след малко единият се връща при нея и ѝ подава документите с думите:
– Сега Ви пускаме, но следващия път... – и не се доизказва.
– Благодаря ви много, лека доработка! – отново с усмивка прибира документите, сядайки в колата и потегля.
Светът е голям и дрегери всякакви дебнат отвсякъде!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
