ТРАФИК
Ана стоеше на улицата и гледаше бялата сграда, към която се беше устремила.
Още няколко крачки и започваше нов живот и ново начало... Бебето и даваше шанс да промени всичко, да започне на чисто и да се откъсне от порочния кръг, в който живееше! Сутеньорът и естествено не мислеше като нея и доказателство за това бяха отенъците на синкаво-жълто около очите и... Ана разтърси глава да прогони тези черни мисли, но те продължаваха да се лутат безпосочно и хаотично в ума и... Разтреперена от толкова много смесени емоции, тя прекрачи прага на болницата и се запъти към познатия кабинет на д-р Кабакчиев. Завеждащият на гинекологично отделение я прие веднага. Уточниха последните подробности около предстоящото протичане на раждането. Ана попълни необходимите документи и се запъти към родилно отделение. Денят беше днес...!!!
Раждането протече гладко и по план. Ана беше в упойка след операцията... Събуди се и побърза да потърси малкото вързопче... да чуе плача му... и да гушне новото човече! Сестрата влезе в стаята и донесе дъщеричката и... Ана прегърна... целия свят!!! Държеше всичко в ръцете си... Цялата любов на Вселената беше сгушена в нейната гръд... От очите и покапаха сълзи и се стекоха по носленцето на бебето... То недоволно се размърда и започна непохватно да търка с ръчички личицето си... Господи, колко щастлива се чувстваше в този миг Ана!!! Нищо друго нямаше значение... нито болките, нито лишенията, униженията, нито мизерията... нищо, нищо... Това, което и се случваше сега, чертаеше нова карта на нейния свят...
Сестрата отнесе бебето в малкото му креватче, а на Ана даде болкоуспокояващо... Тя заспа и се унесе в неспокойни сънища...
Събуди се през нощта от виещия вятър и клоните, блъскащи се в прозореца на стаята. Имаше буря! Мощна светкавица раздра небето, последва тътен... Ана падскочи уплашено... опита се да дочуе дали и бебето не се е събудило, но не долови шум... Реши да положи усилия да стане, въпреки болката, която изпитваше. Заметна края на чаршафа си и с бавни стъпки се приближи до детското креватче... Не долавяше движенията на бебето... Явно спеше... В стаята беше тъмно като в рог... Само светкавиците осветяваха за миг пространството... Ана нямаше сили да се добере до ключа на крушката... Затова реши в тъмното само да нагледа бебето! Доближавайки се и се прииска да го гушне в прегръдката си, дори и с риск да го събуди! Пресегна се към малкото вързопче и го положи в скута си... Бебето беше топличко и крехко... Ана отметна пелената от главичката му, за да го целуне и и се стори, че не вижда добре в тъмнината това, което се разкри пред очите и! Беше вцепенена!!! Дъхът и замря на устните, вкамени се... Въпреки болката, тя се впусна към осветлението и когато светна... всичко се свлече пред очите и... Тъмна пелена я обгърна и тя припадна...
Свестиха я, сестрата и д-р Кабакчиев... Ана крещеше, неистово..." Детето ми... къде е детето ми, това е... това е... май... май-му-на... За Бога, къде е детето ми!?!"
Лекарят и сестрата се спогледаха удивени и се опитаха да я успокоят! Ана изпадна в истерия... отново припадна... получи гърч... Плуваше в тъмнина, която бавно я превземаше!!!
Събуди се отново, а в главата си усещаше огромна тежест, вследствие на успокоителните! В стаята имаше лекар, който се представи за д-р Шопов, психиатър..." Господи, смятаха я за луда... но тя... тя го видя... това не беше нейното бебе... беше маймуна...!!! Господи, главата и се пръскаше, какво се случваше, какво... Защо точно сега...!?!" Заплака, разтърсвана от конвулсии...
Д-р Шопов се опитваше да я успокои... разпита я за ситуацията и тя му каза всичко, нямаше избор! Трябваше да се довери на някой, за да и помогне...
Лекарят я изслуша мълчаливо и и обясни, че най-вероятно страда от пост родилна депресия в тежка форма, придружена с халюцинации! Предложи и да бъде хоспитализирана... за известен период от време... Ана изпадна отново в истерия... Божичко, те не и вярваха... смятаха я за луда, щяха да я затворят в болница и да и отнемат единствената надежда за щастие... нейната рожба... Не, не, не...!!!
Отново я натъпкаха с лекарства и я преместиха в психиатричното отделение...
..........
Д-р Шопов влезе в кабинета на завеждащия гинекологично отделение...
Седна срещу чашата уиски, погледна в очите д-р Кабакчиев и промълви:
- Всичко мина по план! Няма да имаме притеснения относно пациентката...
Абсолютно проявява признаци на психични отклонения, в следствие на постродилна депресия, в особено изострена форма... Лекарствата ще я държат почти винаги дрогирана, бълнуваща несвързани неща... мисля, че е време да се поздравим, нали д-р Кабакчиев?! Апропо, какво стана с бебето?! Отпътува ли...?!
От коридора се чуваше звън на чаши... Лекарите вдигаха тост...
............
Беше тъмно, влажно и студено... Самотен клошар ровеше в кофите за смет зад болница Св. "Клементина"... Навсякъде бяха разпилени спринцовки, превръзки и парцали...
Клошарят не се спираше да подбира и оглеждаше всичко... В една от кофите се натъкна на вързопче, стегнато в здрав възел! Напрегна сили и успя да го развърже...
На лицето му се изписа отвръщение... изпусна вързопа на земята и побягна... Предпочете да рови някъде другаде...
Зад гърба му, на земята остана да се въргаля в прахта... трупа на една малка маймунка...
© Деси Инджева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви Светле и Маги!
Пожелавам ви слънце в душите!!! -
Десинце, миличко , не бях чела твой разказ, останах потресена.Много добър разказвач си ми ти. Ще идвам често и тук.С обич.
-
Ужас, разказът ти е разтърсващ!!! Поздравления, Деси!!!
-
Благодаря ви!!!
-
Прекрасен разказ! И великолепно написан! Този трафик никога няма да спре!
-
Деси, разказът ти е... просто...нямам думи!!!
Имаш моите искрени и силни аплодисменти!!!
(кът на чУвек от фамилията
))
-
!!!
Бездумна съм... -
Благодаря ви за отзивите и милите думи!!!
Имах нужда от подкрепа, тъй като рядко пиша разкази! Оценката ви е важна за мен!
Благодаря! -
Аз съм леко ужасена , но повече възхитена - поздравче !
-
Остави ме безмълвен, Деси!!!
Невероятна история!!!
Но искам да те поздравя за чудесния ти дебют тук в раздел разкази!!!
Поздрави!!! -
Оле... направо настръхнах!!!
Жестоко е. Толкова ужасно.
Не знам какво повече да кажа...
За жалост, тези неща са реални! -
Бездумна съм!!!
-
Благодаря ви!!!
Майче, права си! Има доза художествена измислица, но основната идея е реална!!!За съжаление се случват подобни ужасяващи неща!!! -
Страховито!
-
Деси, поздравления! написаното е много въздействащо и - уви - близо до истината.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Тази идея се роди в мен, в миг на огромна физическа болка..., чувствах се ужасно, мислех, че ще умра...и цялата тази картина просто се разкри пред очите ми!Идея си нямам точно защо в този момент! Не съм била провокирана от нищо, нито съм гледала филм с такава тематика, нито нещо подобно...
Беше ужасно! Този разказ е изстрадан в прекия смисъл на думата, без да ми се е случвало...