"- Защо вече не изглеждаш така?
- А?
- Нищо - отвърна тя, но продължи да гледа след младежа, който изчезна в мрака. Помисли си, че само младият влюбен може да бъде по-красив от пролетта."
Стивън Кинг
"Човекът, който обичаше цветята"
Млад мъж вървеше по улицата. Беше облечен с пуловер, въпреки че вече започваше да напича. Усмихваше се на хората, покрай които минаваше. Те имаха своите проблеми и щастието му малко ги дразнеше.
А той имаше усещането, че лети от радост. За него всичко беше прекрасно. Слънцето грееше в безоблачното небе, сякаш отразяваше чувствата му. Улицата беше необичайно чиста - като съвестта му. А в парка го чакаше най-прекрасната жена на света. Искаше му се да подскочи от щастие, но около него имаше твърде много хора и го досрамя.
Зави зад ъгъла и я видя. Тя седеше на една от първите пейки покрай алеята. Беше облечена в доста къса рокля на цветни петна. Той ускори хода си и скоро стигна до нея.
- Здравей - каза тя и стана от пейката.
Това беше третата им среща. Те тръг ...