4 min reading
"- Защо вече не изглеждаш така?
- А?
- Нищо - отвърна тя, но продължи да гледа след младежа, който изчезна в мрака. Помисли си, че само младият влюбен може да бъде по-красив от пролетта."
Стивън Кинг
"Човекът, който обичаше цветята"
Млад мъж вървеше по улицата. Беше облечен с пуловер, въпреки че вече започваше да напича. Усмихваше се на хората, покрай които минаваше. Те имаха своите проблеми и щастието му малко ги дразнеше.
А той имаше усещането, че лети от радост. За него всичко беше прекрасно. Слънцето грееше в безоблачното небе, сякаш отразяваше чувствата му. Улицата беше необичайно чиста - като съвестта му. А в парка го чакаше най-прекрасната жена на света. Искаше му се да подскочи от щастие, но около него имаше твърде много хора и го досрамя.
Зави зад ъгъла и я видя. Тя седеше на една от първите пейки покрай алеята. Беше облечена в доста къса рокля на цветни петна. Той ускори хода си и скоро стигна до нея.
- Здравей - каза тя и стана от пейката.
Това беше третата им среща. Те тръг ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up