Три… три.. Ще преброя само до три…
И защо изобщо трябва да броя?
Сега… сега ще се разрежа на три половини - една за него, друга - за нея и трета за някой случаен минувач. Имаш ли мисли, които да ми подариш… Предполагам, не…
…
Отварям вратата. Отдавна се познаваме. Но тези две седмици и три дена… Тези две седмици и три дена са те променили. Станал си статуя от мрамор. Отварям вратата на спомените… Виждам късчета от теб преди и късчета от теб сега… Не съвпадат… Не, не съвпадат… Липсваше ми. Защо изобщо да броя дните, когато те нямаше? Статуя от мрамор с хубави кецове. Разрошваш ми косата… Не, не трябваше да го правиш. С този жест поставяш границата аз-ти… С този жест ми казваш: колко-си-малък-и-неопитен-като-кученце-си-а-аз-съм-голям-и-разбирам-от-тези-неща…
Плача… (Защото не мога да рева.)
…
Огледалната тоалетна на споделените не-очаквания. Не съм очаквал да ме прегърнеш… Ти ме прегърна… Но някак по-принуда-само-да-ме-успокоиш прегърна. Не усетих истинско желание да ме успокоиш…
Ти си м ...