Три дни от живота на една жена - V

                                       V

    Събуди се с приятната мисъл, че предишният ден не е бил просто сън…

Но още не можеше да повярва, че всичко се случва действително. Нима е възможно да е толкова хубаво и да е истина?... Знаеше, че в критична ситуация човек показва същността си.  А вчерашната се оказа точно такава - животът им беше в сериозен риск… По природа тя не беше от спокойните, смелите, борбените… Напротив -  крехка, чувствителна, лесно  се плашеше и изпадаше в паника. Нямаше и физически тренинг. Но Владимир в нито един миг не прояви себичност, грубост или пренебрежение към нея, (като към досаден, безполен товар). Би усетила, ако е полагал усилия да се сдържа. А и каква полза би имал да го прави?... Явно си беше такъв по природа - топъл, нежен, грижовен… Всичко, което винаги е търсила и всичко, което ѝ липсваше в нейната почти тригодишна връзка, го намираше сега в личността на този човек… 

    Но стига вече разсъждения! Трябваше да се приготви бързо, за да не се налага да я чакат. Този ден обещаваше да бъде чудесен, изпълнен с красота и романтика! Нетърпелива беше да го изживее...

    Всичко вървеше според предварителния план. Моторницата мощно пореше водата, а те четиримата се наслаждаваха на морето и красивото крайбрежие… Поморие остана зад гърба им и бързо се отдалечаваше…

    Петър и брат ѝ предложиха да се отбият на плажа в Равда, а после да продължат към крайната цел - Несебър. Тя и Влади не възразиха - разполагаха с достатъчно време.

    Малкото заливче се оказа препълнено с красиви млади момичета от студентския спортен лагер, който се намираше наблизо.(Всички четвъртокурсници в университета идваха през лятото тук за един месец безплатно, вместо часовете по физическо възпитание. Следващото лято щеше да дойде и нейният ред). При вида на тази гледка - неустоима съблазън за мъжкото око, Петър и брат ѝ побързаха да скочат във водата и да се насладят отблизо на прелестните създания…

    Тя каза на Влади, че би могла да  се пече на пясъка и да се къпе в морето, ако той желае да се разходи с тях. Отговорът му беше категоричен - искаше да бъде с нея! Изглеждаше невероятно, но очевидно не беше омаян като Петър и брат ѝ от многото красиви Еви... Предпочете да остане при своята Ева. Дори се погрижи да ѝ бъде възможно най-удобно и приятно - свали от моторницата надуваемата си лодка и тя си легна в нея, наслаждавайки се на люлеенето от леките вълнички, а той се приготви да лови миди -  сложи си плавниците, шнорхела и се гмугна в морето… От време на време изплуваше над водата, за да изсипе мидения улов в едно полиетиленово чувалче, което беше донесъл за тази цел… и то се пълнеше все повече и повече… докато накрая стигна догоре!  При това съвсем не беше малко - напълно достатъчно, за да подсигури вечеря за всички. Пренесе го в моторницата и се върна при нея, а тя му направи място до себе си, за да си почине. От лицето му бликаше светлина и радост от живота, а любимото ѝ море се оглеждаше в очите му… Беше прекрасен!

   Имаше усещането, че се намира в рая! В нейния земен рай - море, слънце, красота… и мъж, за какъвто винаги е мечтала! С когото би могла да отиде чак до края на света!...

Следва продължение